Сироп от агаве

Отскоро и на нашия пазар се предлага сладкият сироп (нектар) от агаве, познат още на ацтеките, които го наричали дар от боговете и подслаждали с него напитките и храната си.

Сигурна съм, че вегани, вегетарианци и хората, загрижени за здравословния си начин на живот, с нетърпение са очаквали продуктът да се появи у нас, но аз се сблъсках с прекалено позитивни мнения за него и същевременно с доста неяснота, вероятно породени от стремежа на вносителите да рекламират чудния сироп.

Растението агаве от семейство Agavaceae е с месести листа, разположени като розетка, и много прилича на алое. Съществуват около 200 вида агаве, които обитават Цетрална Америка, но само от няколко се извлича нектар. Един от най-използваните видове е синьото агаве Agave tequiliana, от което се прави и текилата. За да се получи сладкият сироп, от сърцевината на растението се изцежда сок, който се филтрира и хидролизира. Така неговото съдържание се превръща в простите захари гликоза и фруктоза. Цветът на сиропа може да варира между светъл, амбър и тъмен, като от това зависи и вкусът му. Светлият е с неутрален вкус, докато останалите два имат от лек до по-силно изразени карамелен вкус и аромат и забелязвам, че са по-малко сладки от светлия сироп. Съществува и "суров" агаве сироп, за чието производство се използва ниска температура (до 48° С) и е подходящ за приготвяне на сурови десерти.

Сиропът от агаве, наречен още медена вода, се приема като заместител на меда от хората, които имат алергия към него. Той има ролята си на подсладител, но не би могъл да замести меда и всички полезни вещества в него. Сиропът е съставен предимно от фруктоза и има нисък гликемичен индекс, което позволява да бъде приеман в умерени количества от диабетици, разбира се, при лекарски контрол. Неговата сладост е 1,5 пъти повече от тази на захарта, разтваря се лесно дори в студени напитки и може да замести захарта и меда в някои рецепти. За мен агавето е изключително подходящо в сурови десерти, шейкове и други напитки, тъй като лесно се дозира, няма специфичен аромат или вкус и е необходимо малко количество от него за подслаждане.

Бях изключително изненадана обаче, когато установих, че в печива сладостта на сиропа като че ли се изпарява. Дори, когато опитах да заменя количеството захар в рецептата със същото количество сироп от агаве, сладкишът не се получи толкова сладък, колкото очаквах. Опитите не бяха един или два, а в никоя рецепта или материал за агавето не срещнах този проблем. Затова предпочитам да използвам сиропа от агаве в сурови десерти, при които не се изисква термична обработка, или за подслаждане на вече готови десерти като палачинки или крем.