Зелени дни с чиста храна и устойчив туризъм

На 9 май в залата на Френския културен институт на площад Славейков организаторите на Фестивала на чистата храна, здравия живот и новия туризъм „Зелени дни” проведоха първата по рода си у нас конференция с международно участие на тема:

„Храната и природата в България в полза на зеления устойчив бизнес. Развитие за селските райони чрез опазване на природата, устойчив туризъм, биоземеделие и тероар”.

За пръв път у нас производители на чиста фермерска храна и биопроизводители, оператори в устойчивия туризъм и гости експерти обмениха опит и идеи, обсъдиха проблемите и възможностите пред тези така перспективни за България сфери.

Конференцията започна с поздрав към участниците от Н. Пр. Посланикът на Франция Ксавие Лапейр дьо Кабан и зам. министър Бранимир Ботев от Министерство на икономиката и енергетиката. Презентациите бяха разпределени в три панела: „Биологично земеделие и производство”, „Устойчив туризъм” и „Проблеми пред зеления устойчив бизнес”. Модератор беше нашият колега и редактор от DiVino, журналистът Любомир Бояджиев.

Залата остана пълна до самия край на конференцията, което показа, че е налице осъзната нужда от медийна трибуна по тези въпроси. Така силно пропагандираният рестарт на икономиката на България може би трябва да започне именно оттук, чрез приоритетно насърчаване на дребното и средно фермерство, биопроизводството, устойчивия туризъм и чрез интелигента целенасочена политика в полза на местните общности и развитието на селските райони.

Срещата на двата сектора - производството на чиста храна и устойчивия туризъм, е един от възможните ключове за излизане не само от икономическата, а и от политическата и демографската криза в страната ни.
Представяме ви резюме на презентациите от първия панел на 9 май, посветен на чистата храна, биоземеделието и българските тероари.

Г-н Стефан Робер, френски експерт в областта на земеделието и съветник на министъра в МЗХ, говори по темата: „Устойчиво и интегрирано развитие на селските райони във Франция и възможните сценарии за България в отношение с политиката на ЕС”. Г-н Робер разказа, че във Франция политиката за развитие на селските райони е продължение на Плана Маршал и представлява национална стратегическа рамка, в която без значение кое правителство управлява, се е търсило създаването на устойчив поминък и задържане на населението на село. Биоземеделието е важна посока в развитието на бизнеса във Франция, но за България то може да бъде лице на целия земеделски сектор и затова не трябва да се разглежда само като пазарна ниша. В момента биоземеделието представлява под 2% от националното ни земеделие, но има огромен потенциал и тук идва и връзката с туризма и мястото за нови политики. Следва да се направят усилия да се структурира цялата верига от производителя до крайния потребител, да се тласне напред процеса на сертификация в земеделието. Според съветника на министър Греков е важно и целесъобразно да се развие системата за продукти, защитени с географско обозначение, около които да се обединят производители от различни сектори. От ключово значение е възприемането на един интегриран подход на развитие на регионите.

В презентацията си „Биологично земеделие и фермерски продукти” д-р Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена” акцентира върху липсата на дебат за регионалното развитие на България. Д-р Апостолов представи важна информация за продуктите от биоферми. Млякото, произведено в тях има четири пъти повече от ценната линолова киселина, отколкото това в конвенционалните. Двугодишните изследвания показват също, че биозеленчуците и плодове като цяло съдържат от 5 до 90% повече витамин C. Съдържанието на антиоксиданта флавонол е почти два пъти повече в биологичните ябълки, отколкото в конвенционалните. В конвенционалните храни има 400 пъти повече остатъчни количества пестициди, към два пъти повече нитрати. Достоверността (автентичността) е едно от най-важните качества на всички готови биологични продукти. Д-р Апостолов показа фрапантен пример – етикет на подсладено детско мляко, съдържащо нишесте от царевица (вероятно генномодифицирана) , свински желатин, набухватели, оцветители и др. Най-плашещото е, че тези отрови са всекидневно достъпни за децата в България, дори в училищните лафки. Страховит е и произходът на повечето от яйцата, които консумираме в целия Европейски съюз – кокошките, които ги снасят, прекарват живота си на площ, малко по-голяма от лист А4 (по европейски стандарт), като не виждат трева, небе и слънчева светлина от раждането до смъртта си.

Мирослава Дикова от Българското дружество за защита на птиците представи проекта „За Балкана и хората”, който обхваща девет зони от мрежата „Натура 2000” в Западна и Централна Стара планина. Основната му цел е да демонстрира връзката между опазването на биоразнообразието и икономическото развитие на селските райони в териториите с висока природна стойност чрез устойчиви пазарни механизми и засилено участие на обществеността. Оказана е помощ с регистриране на фермери по наредба 26 на МЗХ, организиране на фермерски пазари, онлайн продажби, работа с медии, обучения, законодателство и политика, преработка във фермите, участия във фестивали, панаири и др. Основен проблем за малките фермери е тяхната работа на ръба на сивата икономика. Липсват фермерски пазари, магазини, а ресторантите рядко предлагат местно произведени продукти. Отсъства нужното сътрудничество между отделните сектори. Работата на г-жа Дикова и колегите ѝ обаче показва, че вкусовете на българските туристи се променят към търсене на тишина и спокойствие, съхранена природа и пейзаж, приключения, екологичен и културен туризъм. Но без значение на личните предпочитания за изкарване на времето, всички туристи търсят автентична качествена домашно отгледана и приготвена храна.

Веселина Маринова, главен редактор на сп. „Меню” и редактор в сп. DiVino, говори за понятието тероар и какво значение би могло да има то за винения и кулинарния туризъм у нас. Тероарът е комбинация от географски, климатични, почвени, екосистемни компоненти и човешкия фактор, създаваща условия за уникални вкусови качества на виното и храните. Единственият регистриран български продукт според понятието тероар е горнооряховският суджук. Нерегистрирани тероарни български продукти са например зелено сирене от Черни Вит, родопски отлежал кашкавал, кюстендилска череша, смилянски фасул, еленски бут, нафпавок от Горно Драглище, странджанско дядо и стотици други. В рамките на проекта ЕSSEDRA се откриват и описват уникални български храни, за да бъдат включени в съкровищницата на вкусовете на международното движение Slow Food. При уникалните местни продукти е от първостепенно значение сортовете и породите да бъдат местни. И затова е важно да се работи за това местните уникални традиционни храни и биохраните да се срещнат и да тръгнат в една посока. Ресторантите са важен фактор за развитието на тероарните продукти, но те нямат законовото право да предлагат тези продукти. България е пълна с ценни продукти, но за да се възроди производството им, трябва да има хора на село, които да го правят. Пътищата за развитие на тероарните продукти са къщите за гости, ресторантите, предприемчиви хора със специално отношение, местните кулинарни празници, европейските проекти за развитие на селските райони, Slow Food, алтернативният туризъм, медиите, а най-вече активността на държавата и местните власти. Очакваните действия от държавата са дерогация за малките производители в планинските райони, активна подкрепа за малките традиционни производители на хранителни продукти, използване по предназначение на европейските средства през новия програмен период на Общата селскостопанска политика 2014 - 2020, защита на традиционните храни и тероарните продукти от държавата.

Председателят на Асоциацията на биотърговците Любомир Ноков представи дейността на биофирма „Хармоника” и магазини "Биомаг". Веригата предлага селекция от над 400 качествени биопродукта, работи с над 15 български ферми, както и с чуждестранни, зареждат 27 града в страната, като най-продавани продукти са кисело мляко и сирене. “Био“ като означение в България е нещо, на което може да се има доверие. Производители и търговци са успели да отстоят позицията да не се използва за продукти, които не са био. Секторът на биохраните показва забележителен годишен ръст от 25 - 30%, придружен от бум на биомагазините, които вече в България са 75. Неговото семейство стартира бизнеса преди 8 години, като най-разпознаваемата им марка е „Хармоника“. Според г-н Ноков, за да има балансирано развитие в пазара на биохраните е необходимо да бъдат освободени рафтове по магазините за тези продукти.

Албена Симеонова, член на управителния съвет на Международната федерация на движенията за биологично земеделие (IFOAM) и председател на Фондация за околна среда и земеделие, разказа за визията на IFOAM за Европейската политика за биологичното производство и нейното бъдещо изпълнение в България. Г-жа Симеонова акцентира върху мерките за опазване на околната среда в рамките на директните плащания – така нареченото "позеленяване", които трябва да бъдат задължителни на ниво стопанство и поне 30% от общата сума на директните плащания да бъде определена за тях. От IFOAM призовават също за засилване на мерките за кръстосано съответствие с включването на рамковата директива за водите и директивата за устойчиво развитие. От особена важност е повишаването на средствата за развитие на селските райони. “Ако се подпомогне малкия производител, ще се подпомогне пазара, природата, развитието. Без медиите няма начин да се популяризира биопроизводството. Важно е ЕК да не дава толкова свобода на нашите правителства. В момента изнасяме суров биопродукт, който се връща в България обработен, вместо да произвеждаме в страната”, каза още Албена Симеонова. Тя извести още, че е публикувана европейска наредба, която обрича на изчезване биоземеделците на новите страни членки. Продуктът ни ще стане нерентабилен, защото ще сме задължени да купуваме семена от Западна Европа. Г-жа Симеонова завърши с нуждата от стратегическо мислене в политиката. Според нея трябва да се помогне на българското селото, а то може да се развива, ако производители на чиста и качествена храна и напитки се заселят да живеят в селските райони.

От Лондон чрез скайп в Конференцията се включи Росица Митова от интернет платформата "Фармхопинг" с темата „Как Интернет ще промени биопазаруването”. Тя изтъкна нуждата да се подпомогне развитието на интернет технологията, което ще бъде от полза за скъсяване пътя на фермерските продукти до крайните потребители, повишаване на информираността и доверието. Г-жа Митова каза, че основен проблем днес е връзката между потребители и производители.

В края на третия панел Любомир Попйорданов, председател на БААТ и директор на „Одисея-ин”, закри конференцията с лекция на тема Алтернативният туризъм и глобализиращия се свят.

Анкета за проучване на мнението за „Зелени дни 2014” е била попълнена от 62 респонденти на възраст от 10 до над 60 години. На въпроса хареса ли Ви Фестивала тази година две трети от тях са дали оценка 10 и 9 по десетобалната система. Над две трети са оценили организацията и програмата на ”Зелени дни” с 10, 9 и 8. На въпроса видяхте ли, научихте ли, опитахте ли повече нови за Вас неща тук повече от две трети отговарят положително. Резултатите потвърждават наблюденията на изложителите, че виждат нови и различни от обичайните зелени потребители хора. Това значи, че интересът към здравословния начин на живот, чистите природни и традиционни продукти и новия устойчив туризъм се разраства, а това е основната цел на организаторите на „Зелени дни“.