Здравословно ли се храним

Колкото и неприятно да звучи, нацията ни затлъстява. Това го доказват няколко поредни изследвания през последните години. Неприятният факт се дължи на няколко фактора, сред които естествено и неправилното хранене. Ядем недостатъчно комплексни въглехидрати, прекалено много белтъчини и двойно повече мазнини, отколкото трябва. Какво значи трябва да се промени, за да не трябва да отстъпваме все по-далеч от огледалото, за да се зърнем в цял ръст?

Всеки знае, че прекалено многото мазнини са вредни и че от въглехидратите се пълнее. Не бива да се тъпчем и с холестерин. От друга страна обаче организмът ни се нуждае от белтъчини, за да не загубим мускулна маса. Всичко това ви звучи познато, нали? И логично се стремим да намалим едното и да увеличим другото. Неправилно би било обаче да се откажем изцяло от мазничкото, да изхвърлим от менюто си хляба и макаронените изделия, или пък да се храним единствено и само с белтъчини, макар че някои "специалисти по здравословното хранене" проповядват точно това. Ето няколко интересни факти за мазнините, захарта, витамините и сие.

НЕ ВСИЧКИ МАЗНИНИ СА ЕДНАКВИ
Така например трябва да различаваме между наситени и ненаситени мастни киселини. Първите покачват нивото на холестерин в кръвта, докато вторите помагат за разграждането на вредния LDL-холестерин. Ненаситените мастни киселини не се произвеждат от организма, но са жизнено необходими за функционирането на клетъчните мембрани. Тези т.нар. есенциални мастни киселини си набавяме чрез маслата от слънчоглед, рапица, соя, орехи или риба. Пълният отказ от мазнини не е полезен и по друга причина - витамините A, D, E и К се приемат от тялото ни само разтворени в мазнини.

ЗАХАР НЕ Е РАВНО НА ЗАХАР
Напоследък много модерни са диети, при които се препоръчва приемането на огромни количества белтъчини и мазнини, а въглехидратите изцяло отсъстват. Доста от тези диети обаче нямат сериозна научна основа, както показват изследвания на Германското дружество за хранене (DGE), а някои от тях са направо вредни. Например има диети, приканващи към поглъщане на повече мазнини, които обаче водят до по-голям риск от атеросклероза и сърдечносъдови проблеми. А по-дългосрочните опасности дори и не са изследвани още. Освен всичко това, трябва се се има предвид и още нещо - човешкият мозък се нуждае от въглехидрати. Излишните сладости се превръщат в мазнини и ни се лепят лесно-лесно, но това става чак след като сме изяли 500 г въглехидрати на ден. За да достигнем такова количество обаче, трябва да изпапаме поне две-три кила макарони.
Има и друго: Не бива да се прекалява със сладкишите, тъй като те съдържат т.нар. празни, обикновени въглехидрати (пасти, шоколад, мед), които много бързо повишават нивото на инсулина в кръвта, което обаче веднага след това спада драстично. Така човек много скоро отново е огладнял. По-добре е да се приемат пълнозърнести храни, където има предимно многоверижни захариди, които се обработват по-бавно от организма. Освен това в тези храни се съдържат засищащи баластни вещества, витамини и минерали.

ВНИМАНИЕ, ХОЛЕСТЕРИН!
Както знаем, холестеринът в прекалени количества е вреден. Рисковете за здравето обаче не идват от холестерина, приет с храната, а от нивото на холестерин в кръвта. Учените вече знаят, че това ниво се определя по-скоро от мазнините, които ядем, а не толкова от приемането на чист холестерин. Ако храната ни съдържа достатъчно обикновени и многократно незаситени мастни киселини, нивото на холестерина остава в добро равновесие. За повишаването на стойностите са отговорни наситените мастни киселини в месото, маслото, твърдите сирена и шоколада. Така че не е толкова важно дали някой продукт има етикет "без холестерин". По-важни са съдържанието и съставът на мазнините.

ПРОТЕИНИ
В месото, рибата, птичите и млечните продукти има много белтъчини. Те се съдържат и в зърнените сортове, картофите и соята. Всяка аминокиселина има различна задача за организма - транспортират кислорода в кръвта, съхраняват минералите, подпомагат действието на мускулите, служат за имунната защита и пренасят импулсите на нервите. Няма обаче никакъв смисъл човек да се тъпче с белтъчини, защото това не помага на здравето, даже напротив. Прекалено много протеини водят до увреждане на бъбреците.