Защо трябва да отидем в Куба

Mi daiquiri en La Floridita, mi mojito en La Bodeguita.
„Дайкирито ми - във „Флоридита”, мохитото ми - в „Ла Бодегита”.
Тази фраза, приписвана на Хемингуей, я знае всеки турист, кацнал в Хавана. И естествено веднага бърза да посети и двата локала, разположени впрочем близо един от друг в старинната част на красивата кубинска столица.

Безспорната част от това изречение е, че влюбеният в Куба американски писател наистина е умирал за дайкири и си го е пиел на своето любимо местенце на бара във „Флоридита”, където днес стои негова бронзова скулптура - в естествен ръст и в характерната му поза.

А мохитото влиза в прочутата фраза повече като част от саморекламата, която някъде през 70-те си измисля тогавашният шеф на „Бодегита дел Медио” - намиращия се недалеч от Хаванската катедрала бар, наистина доста посещаван през годините от различни знаменитости, оставяли там свои снимки, автографи и посвещения, които днес са обкичили стените. Хемингуей също се е отбивал, но далеч не така често, както днес му приписва легендата. Запомнящият се слоган обаче вече е влязъл в туристическата индустрия и пред „Бодегита дел Медио” често има дори повече тълпи от чужденци, отколкото пред „Флоридита” - може би защото през широките й прозорци е лесно да се направи снимка, дори и без да се влиза вътре, докато ресторантът с дайкирито е по-класически и не тъй видим отвън.

А че името продава, това доста обръгналите в туристическия майсторлък кубинци отдавна са го схванали. При последното ми гостуване на Острова на свободата миналата година един полски колега в захлас ми се хвалеше как, докато си снимал местен колорит из Стара Хавана, съвсем случайно попаднал на скромно квартално заведение, което се оказало... любимият бар на Че Гевара. И съдържателят дори му приготвил любимия коктейл на Че. 

Полякът ми показа и запис на преживяването си - хората в бара бяха много весели, а коктейлът беше във всички цветове на дъгата, докарани с напитки, каквито по времето на Че едва ли са и съществували... Да не говорим, че легендарният революционер е бил прочут и с това, че мрази алкохола. Но няма лошо - полският гост си замина доволен от „откритието си”, има да разказва сега наляво и надясно, а това сигурно ще доведе още посетители в кварталното барче...

Ако има обаче нещо, в чиято истинност никой турист в Куба не бива да се съмнява, това са отличните качества на местната бира. Най-популярната е Bucanero, в два основни вида – светла и лека, Cristal, и тъмна, Bucanero. Но най-автентичният вкус на всички видове кубинско пиво – от най-светлото до най-наситеното, е най-добре да се опита в класическата пивоварна до хаванското пристанище, превърната в ресторант.

Впрочем покрай настъпилото размразяване между Куба и САЩ, което превръща райския карибски остров във все по-желана дестинация и за американците, плъзна и „страшен” слух – жадните посетители от Север вече били толкова много, че бирата по заведенията взела да не достига... Е, да, и това също се оказа специфична форма на реклама. Заведенията са си пълни – и с туристи, и с бира, и с ром, и с всевъзможни специалитети на кубинската кухня, и със задължителните изпълнители на кубинска музика, които никога не пропускат да заразят гостите с пламенните си ритми и да ги вдигнат на танци.

След като през 2011 в Куба беше стартирана широка програма за „актуализация на социализма” и беше даден простор на частната инициатива най-вече в услугите, туризма и селското стопанство, бурен разцвет преживяват частните ресторанти и барове (наричат ги paladares), а и много селскостопански производители, взели под аренда държавна земя. Ресторантьорите сключват договори със земеделци и животновъди и така си осигуряват свежа и качествена продукция пряко от производителите. Това им позволява да глезят клиентите си с наистина автентична и много вкусна кубинска храна.

Пълни са и селскостопанските пазари, където всеки „див” турист може сам да си избере онова, което душата и стомахът му искат. На цени съвсем скромни за чужденците. Вярно, за кубинците пазарите са скъпички, но не и недостъпни.

От друга страна, всеки кубинец продължава да получава ежемесечно по специална карта – tarjeta, определено количество основни хранителни продукти на повече от символични цени - това е така наречената купонна система, която у нас, кой знае защо, се възприема като някакъв символ на недоимък. Кубинците всъщност си я харесват и много държат на нея, защото тя гарантира, че всяко семейство е с напълно осигурена прехрана. А ако искат и нещо допълнително – ето ги свободните пазари.

Тази система обяснява и такива парадокси. Можеш да влезеш в някоя обикновена квартална бакалия в Хавана и да се учудиш, че по рафтовете има само пакетирани китайски бисквити, чипсове и сухи сладки. А в същото време да влезе някоя местна бабичка и жената зад щанда да извади за нея и яйца, и брашно, и олио, и какво ли не още. Питаш – и, да, оказва се, че всичко това се полага само по tarjeta (купонната система).

Що се отнася до вкуса на плодове, зеленчуци, млечни продукти и гозби всякакви, мога да свидетелствам, че в Куба той е безподобно натурален и омаен! Разбира се, самата природа е благословила страната с отлични условия за отглеждането на вълшебни изкушения.

Повечето чужденци си падат особено много по кубинското манго (въпреки че кубинците го наричат „филипинско” - защото навремето испанците го донесли от другата си колония, Филипините). Но лично за мен първенецът е мамей. Прилича малко на мангото и по вкус, и по цвят. Но е по-наситено оранжев, а сладостта му направо те възнася на небесата. Предупреждавам обаче - за майтапчиите кубинци точно този плод има много двойствен смисъл. Защото, като се среже, видът му напомня... женски полов орган. Така че поне мъжете туристи да внимават, когато в Куба си поискат мамей – може да ги разберат по особен начин...

Възхитителна е, разбира се, и папаята, която тук повече обичат да наричат с красноречивото фрута бомба - плод бомба.

Зелената отвън и ярко розова отвътре гуаяба също е типичен за острова плод, както и чиримоята, и ананасът. Изобщо дамите, които решат да останат в Куба на плодова диета, имат богат и супервкусен избор.

Любителите на по-сериозното хапване също няма да останат разочаровани. Удивителното е, че при този тропически климат за най-върховно свое национално блюдо кубинците са си избрали... печеното млечно прасенце – то направо им е кумир. Пекат го на специални скари, които обикновено го хващат и от двете страни, като в тостер. И го въртят над жарта от дървени въглища – ту от едната, ту от другата страна. После, ако поводът е по-официален, приготвят го мераклийски за сервиране, декорират го с плодчета и всякакви други украси, докарват го почти като живо. А ако купонът е по-неформален, сервирането върви направо от скарата.

Никое ядене за кубинеца не е истинско обаче, ако не върви с конгри - любимата тукашна смеска от ориз, червен боб и парченца бекон. Смята се, че произходът му е африкански. Някои чужденци го бъркат с друга комбинация между ориз и боб, наречена с красноречивото Moros y Cristianos („Маври и християни”), но при нея бобът е черен и няма бекон. Освен това често се сервира разделно – примерно, лъжица бял ориз и лъжица черен боб. Пък ти си ги смесвай, ако искаш.

Picadullo a la criolla („Кълцано по креолски”) е друга популярна вкуснотийка, наследена още от колониални времена. Основната съставка е смеска от кълцано – не мляно, кълцано! – говеждо и свинско месо, овкусена с такива добавки като чесън, лук, домати, маслини, стафиди... По желание и тук може да се включи бекон.

За ястието Ropа Vieja („стара дреха”) се смята, че е дошло някога от Канарските острови. То е комбинация пак от кълцано телешко месо, приготвено донякъде подобно на Picadullo a la criolla, но с повече сос, за който допринася добавената чаша бяло вино. Но целостта на блюдото при сервиране се осигурява и от комбинацията с конгри и с пържени банани, към които често вървят и пресни или мариновани зеленчуци.

Никой гост на Куба не бива да пропуска да опита поне като гарнитура и юка – типичен за цяла Латинска Америка кореноплоден зеленчук. След обелването и сготвянето е бял или жълтеникав на цвят. Обикновено се сервира варен, а понякога и залят със сос. Юката успешно замества хляба или картофа.

А десертът нека по възможност да е флан – така в Куба наричат безподобния им крем карамел, който уж е като нашия, ама не съвсем. От качеството на яйцата ли, от начина на приготвяне ли, или просто от магията, че ти го сервират сред онази предразполагаща към наслади всякакви лежерност, но е много по-вкусен.

Е, не бива да се отминава и чудесният кубински сладолед. Легендарно място за похапването му открай време е сладоледаджийницата „Копелия” в самия център на нова Хавана – на 23-та улица, на срещуположния ъгъл до хотел „Хавана либре”. Но вече може да се опита и в сладкарнички или от сергии по реставрираните и грейнали с колониалните си фасади площади на Стара Хавана, където красиви момичета го похапват с удоволствие от половинки черупки на кокосови орехи...

Изкушения кубински има още всякакви, но от многото изброяване на земните блага май пропуснахме богатството от прекрасни морски продукти, които островната география на Куба осигурява в изобилие. Всякакви екзотични риби, както и цялото разнообразие от мекотели присъстват на шведските маси във всички кубински хотели и туристически комплекси.

Можете да ги опитате и в съвсем натурална среда, ако се включите в някоя от панорамните обиколки с туристически корабчета-катамарани, предлагани из курортите. Те задължително спират из малките коралови острови, наричани cayos, с които е заобиколена Куба. Там ви очакват потопени сред палмите ресторантчета с всички изкушения на кубинската кухня и с особен акцент върху морския й профил.

На някои от тези cayos вече са изградени и цели туристически комплекси (сред най-популярните са Cayo Santa María или Cayo Coco), които също са потопени сред прекрасната природа – малки самостоятелни вили за по две-три семейства, отделени от другите подобни вили с красиви тропически растения и в същото време разположени само на минутки ходене из спокойните алеи, които довеждат до басейни с барове насред тях, ресторанти, концертни площадки, сектори за игри...

Най-популярният и най-разработен курорт в Куба, открит още през 30-те години на миналия век от американския милиардер Дюпон, който си купил къща там (тя сега е елитен ресторант), е Варадеро. Разположен е на живописен полуостров, който предлага многобройни чудеса за гостите си - като например хотели-марини със собствени яхтени пристанища, голф игрища, атрактивни плажни състезания, училища по танци и други забавления.

А разходките с катамарани от Варадеро включват и спирка в делфинариум в открито море – оградено насред лазурната шир пространство, в което подскачат весели делфини, наглеждани от професионални дресьори. Човек може да плува с тях, да им се радва и... да получи целувки от специално обучените дружелюбни морски бозайници.

Миналата година Куба постигна рекорд от над 4 милиона чуждестранни туристи, които са я посетили. Хавана стана и любимо пристанище на големите круизни лайнери, които кръстосват Карибско море и Мексиканския залив. На ежегодния Международен панаир на туризма в Хавана - FITCuba, генералният секретар на Световната организация по туризма към ООН Талеб Рифани заяви: „Куба е уникална дестинация, защото се концентрира върху културата, върху връзката народ - история. Тук е място за креативност, щастие и експериментиране. Кубинците са горди със страната си, вдъхновяват ни заедно да вървим към един по-добър свят.”

Независимо от смяната на властта във Вашингтон американският интерес към Острова също не стихва. От септември миналата година между различни американски и кубински градове се извършват по 100 полета ДНЕВНО! Американските авиокомпании, които ги поддържат, са убедени, че връзките ще се развиват още по-добре. Вярно, новият президент на САЩ Доналд Тръмп направи някои остри изказвания срещу управлението в Хавана, но сред американския бизнес, особено сред зърнопроизводителите, има много силно лоби за развиване на полезна търговия с Куба и дори за отмяна на пречещото антикубинско ембарго. Неведнъж вече е било припомняно също, че самият Тръмп, преди да стане президент, е проявявал оживен интерес към възможността да направи свой хотел на атрактивния карибски остров и да инвестира там в строежа на голф-игрища – между другото също интензивно развиващ се сектор.

Официалната позиция на Куба е, че за реална нормализация в отношенията със САЩ ще може да се говори само когато бъде отменено американското ембарго. Другото кубинско настояване е да бъде закрита американската военна база в Гуантанамо и да се спре финансирането на американските програми „за смяна на режима”, прилагани спрямо населението на острова и възприемани от Хавана като намеса във вътрешните работи.

Факт е, че след започналото през 2014 размразяване в кубинско-американските отношения е отбелязан висок скок в посещенията на американци в Куба – 178%. Но в официалните отчети жителите на САЩ фигурират като „посетители”, а не като „туристи”, защото ембаргото все още забранява на американски граждани да правят туризъм в родината на Фидел Кастро. Пътувания са разрешени само по линия на 12 програми – образователни, религиозни, културни и т. н. Много американци се изхитряват да намират и заобиколни пътища - отиват например на екскурзия до Мексико, а оттам си взимат вече тур до Куба. Само при влизане в страната трябва да предупреждават да не им слагат печат в паспорта, защото иначе при връщане у дома рискуват затвор или 10 000 долара глоба...

Расте и интересът на американците към здравен туризъм в Куба – заради високите й постижения в безплатното за нейното население здравеопазване, както и в разработката на уникални кубински препарати, включително за третиране на рак, диабет, виталиго и още много други заболявания. Ето заради всичко това ембаргото е все по-голяма пречка не само за кубинците, но и за американците. И натискът в САЩ за отмяната му – включително от страна на деловите кръгове, расте.

За сметка на това Европа не се бави да засили и оползотвори своите традиционно добри връзки с Куба, бързайки да затвърди позициите си, преди американците да са навлезли по-масово. Беше сключено и широкообхватно споразумение за сътрудничество между ЕС и Хавана.

Кубинците, разбира се, се радват, че са такъв хит за чуждестранните си партньори, но същевременно винаги подчертават, че на никого няма да позволят да им налага външни модели. Държат да запазят социалните си бонуси, както и своя жизнерадостен мироглед - обърнат към човешкото, естественото, слятото с ритъма на музика, природа, слънце и море. Това е и най-истинският вкус на Куба. И всеки, който го е опитал поне веднъж, винаги иска да се върне, за да му се наслаждава още и още...

от Къдринка Къдринова