Защо произходът на храната е важен

Географските означения на хранителни продукти и напитки не са само средство за ограничаване на нелоялната конкуренция и гаранция за постоянно качество, но имат своята роля и в ограничаването на въздействието на климатичните промени.

Всяка порция храна и чаша питие имат своята история. Дали тя ще е безлична, не особено интересна и сходна с тази на милиони други порции и чаши зависи от това дали тя е резултат на интензивното производство. От друга страна, когато например парче сирене пармиджано реджано е създадено в семейна мандра, в която работи поредното поколение, то вече не е само аромат, вкус и таблица с хранителни стойности – в него е натрупано огромно знание, а връзката му с мястото, където е направено е неразривна. И това веднага се разпознава, когато го опитате.

Именно тази история, натрупването на знания и родова памет се нуждаят от защита и съхраняване. В страните от Европейския съюз това се случва чрез географските означения. Те са две:

 • защитено наименование за проиход, ЗНП,
 • защитено географско указание, ЗГУ

Европейските регламенти предвиждат още едно означение – храна с традиционно специфичен характер, ХТСХ, но за тези продукти не се изисква да са произведени на определено място. Така в България панагюрската луканка, която носи логото на ХТСХ може да се прави в която и да е част на страната. Всъщност според информацията на сайта на Министерството на земеделието и храните нито един от производителите на панагюрска луканка не е на по-малко от 50 км по път от Панагюрище.

За разлика от ХТСХ двете географски означения ЗНП и ЗГУ стриктно отчитат връзката на продукта с мястото му на произодство и оттам с природните, социалните и културните аспекти. Докато за продуктите със ЗГУ е позволено някои от етапите на производство или пък произходът на първичната суровина да са на други места, защитеното наименование за произход означава, че целият процес - от добиването на суровините до опаковането, трябва да е в определения географски район. След изпълняване на всички указания и признаването на географските означения, продуктите имат правото да носят съответните лога на опаковките си.

Освен гаранция за постоянно високо качество, която неминуемо привлича повече потребители и пазари, географските означения са и бариера за фалшифицирането на защитените продуктите. Ползите на производителите им са свързани и с по-големите възможности за кандидатстване за европейски финансови средства за промотиране на продукцията.

Засега в България защитени наименования за произход имат само вина, произведени в 52 района, повечето влезли ан гро в регистъра на ЕС през 2007. Два са продуктите със защитено географско указание – горнооряховският суджук и българското розово масло. Заедно с тях трябва да се отбележат и двете озадачаващо обширни ЗГУ за вино – Дунавска равнина и Тракийска низина. Така България се оказва на 8-мо място в ЕС по брой на продукти с географски означения, но само един от тях е хранителен, и един е земеделски.

През лятото на миналата година евродепутатът Момчил Неков обяви началото на кампанията „Да защитим българския вкус“, която има за цел да идентифицира български продукти с потенциал за защитено наименоание за произход или защитено географско указание. Slow Food в България се присъедини като партньор на екипа на Неков и заедно на базата научни наблюдения и изследвания установиха 30 продукта, които отговарят на критериите за географски означения. Сред критериите са важни връзката на характеристиките на продукта с региона, популярността на местно равнище и обързването на производителите с поддържането на качеството. Именно от тях се очаква да започнат процеса на определяне на географските означения, който най-обшо протича през национална и европейска фаза. Отговорното звено за придвижването на документацията за България е дирекция „Директни плащания и пазарна подкрепа“ към МЗХ, но е необходимо да се подаде заявление и в Патентното ведомство, защото европейската процедура изисква първо продуктът да е защитен на национално ниво. Процедурата не е твърде сложна, но изисква събирането на доказателства за географката обвързаност на кандидатстващия продукт. Обикновено времето от подаване на заявление в българското министерство до окончателното решение е около две години.

Тъй като една от целите на кампанията на г-н Неков и Slow Food в България е до края на годината да има поне 5 подадени заявления то очакванията са през 2018 г еленският бут, реселешкият воден лук, куртовският розов домат, странджанският чай и месото от източнобалканска свиня да получат своите географски означения.

Точно тези продукти, както и зеленото сирене от Черни Вит и навпавока от Горно Драглище, бяха представени от своите производители на 6 септември по времето на фермерски пазар на площад „Люксембург“ в Брюксел веднага след края на конференция в сградата на Европейския парламент, организирана от Момчил Неков. Темата на конференцията бе „Намаляване на ефектите от промените в климата чрез географските означения и европейските схеми за качество”. В нея освен г-н Неков, който е заместник в Комисията за земеделие и развитие на селските райони в Европейския парламент, участваха Диего Конга Фано, директор за многостранните връзки и политиките за качество на Главната дирекция за земеделие и развитие на селските райони на Европейската комисия, и Паоло Кастро, член на същата дирекция. Доц. Десислава Димитрова, координатор на Slow Food в България говори за връзката между климатичните промени и потенцалните продукти с географски означения в България, като представи и междинни резултати от съвместната кампания с г-н Неков. Д-р Румяна Панова в своята презентация разкри проблемите и възможностите, пред които са изправени вековните кестенови гори и местните хора, които използват плодовете им за храна в село Брежани, област Благоевград, а Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на източнобалканската свиня, представи начините, по които полудивото отглеждане на животните от автохтонната българска порода може да допринесе за забавянето на промяната в климата. Опитът на италианския регион Емилия-Романя беше споделен от Карло Малаволта, който разкри връзките между намаляването на емисиите от парникови газове и проиводството на пармиджано реджано ЗНП както и на круши и праскови от провинцията, които са със защитени географски указания.

В момента кампанията на Момчил Неков и Slow Food в България е във втория си етап, в който производителите на продуктите, които ще кандидатстват за географски означения, с помощта на работния екип ще разработят и внесат заявленията за кандидатстване.