Загубата на биоразнообразие заплашва хранителната система
Загубата на биоразнообразие в света бързо тласка нашата хранителна система към колапс. Просто индустриалният модел на селското стопанство, който поддържа световната хранителна система, се самоунищожава и в следствие на това заплашва да унищожи и нас самите.
Такова е заключението, което може да се извади от доклада, публикуван в края на февруари от ФАО – Организацията на ООН за прехрана и земеделие – за състоянието на биоразнообразието, което касае прехраната и селското стопанство в света. Докладът изнася някои наистина обезпокоителни подробности за безвъзвратната и катастрофална вреда, която се нанася на планетата и особено на системата, осигуряваща прехраната на хората.
Докладът на ФАО е първото изчерпателно проучване от този тип, което акцентира върху зависимостта на човечеството от едва малка група видове, сортове и породи, върху унищожаването на местообитанията и обезлесяването, както и върху неустойчивата експлоатация на ресурси, и посочва всички тях като "ключови фактори за бързата загуба на биоразнообразие, която унищожава живите системи, изхранващи планетата“.
Въпреки че това е първото изчерпателно проучване от този тип на ФАО, целите му съвпадат с основната мисия на международното движение Slow Food, което още от 1996 работи активно в защита на нуждата да се опазва биоразнообразието на планетата. Една от най-важните дейности на движението е свързана със създаването на т.нар. Съкровищница на вкусовете, нещо като каталог или библиотека на храни застрашени от изчезване, чиито брой неотдавна достигна 5000 в света. Също свързани с идеята за опазване на биоразнообразието, но и със съхраняването на поминъка на малки селски общности, са президиумите на Slow Food – 575 в света. Те подпомагат и насърчават малките фермери и производители на хранителни продукти, които работят традиционно в хармония с околната среда и помагат за опазване и възраждане на местното биоразнообразие.
Също така Slow Food поддържа активна кампания срещу настоящия унищожителен и неустойчив модел на интензивно индустриално земеделие като работи от известно време съвместно с ФАО за разработване и развитие на хранителни и земеделски системи, които са по-добри за потребителите, за производителите и за планетата ни изобщо. Всъщност Карло Петрини, президентът на Slow Food, е специален посланик на Европа във ФАО – пост, който доказва близостта във философията на двете организации.
"Времето ни свършва; трябва да променим нещата в близките десет години, иначе рискуваме да се изправим пред пълен и безвъзвратен колапс. За целта трябва да съвместим съвременните похвати и модерните технологии с традиционните знания и да преразгледаме нашия фокус в селското стопанство и производството на храна, за да сме сигурни, че опазването на биоразнообразието и околната среда имат същото значение каквото имат печалбите и високата производителност. Всички, които са замесени в процеса – от малките стопани и производители до най-високите правителствени нива, трябва да се ориентират към такава система за прехрана, която да защитава категорично биоразнообразието чрез законови рамки като Общата селскостопанска политика на Европейския съюз", казват от Slow Food и добавят: "Въпреки сериозните изводи на доклада, не бива да губим надежда, че нещата могат да се променят; чрез сътрудничество и общи действия в ЕС могат да се създадат полезни алтернативи на сегашната ситуация, които да възстановяват и защитават биоразнообразието".