За вкусна, чиста и социално отговорна храна в България

След първата статия, озаглавена "За храната бавно, с любов и разбиране", чиито автор Десислава Димитрова е координатор на Slow Food за България, ви предлагаме втория нейн материал, който засяга по-конкретно дейността на движението в нашата страна.

Движението Slow Food съществува в България от 2004 г. Неговите последователи са над 300 души в различни части на страната, а мрежата от местни структури (конвивиуми) постоянно расте. Основната цел на движението в България е да създаде условия за подкрепа и развитие на производството на уникалните български храни.

До днес в Съкровищницата на вкусове са включени три български продукта: родопско бито сирене от село Смилян, зелено сирене от село Черни Вит и млечни продукти от каракачански овце. Българската комисия е предложила българския винен сорт „Керацуда” и още няколко продукта за включване в Съкровищницата.

През 2010 г. Slow Food в България участва в коалицията „Чиста храна, честен поминък”. Благодарение на обединените усилия на няколко неправителствени организации (Slow Food в България, WWF - Дунавско-Карпатска програма, Българско дружество за защита на птиците, Фондация Биоселена, Асоциация „Активни потребители” и др.), у нас вече е факт Наредбата за директни доставки на храни от животински произход (обнародвана на 26.10.2010 г.). Така родният фермер вече има правото да произвежда и директно да доставя на крайни потребители храни от животински произход.

Въпреки тази наредба обаче, за редица български традиционни храни все още няма национален регламент, който да позволява тяхното производство, както и мярка за стимулиране на хората, които са се заели с това предизвикателство. За целта е необходимо българската държава да поеме отговорността за някои отклонения от нормите на ЕК, като в никакъв случай обаче не става въпрос за компромис със здравето на потребителя. Във всяка страна от ЕС съществува така наречената практика с храни в дерогация, т.е. съответната държава решава да разреши производството на храни, при които се запазват традиционни способи на производство – напр. използване на дървени съдове и др. България все още е длъжник на своите фермери и своите потребители в тази насока.

В момента се намираме в абсурдната ситуация - български традиционни храни като Зеленото сирене от Черни Вит например намират пазарна реализация на световни форуми, като в същото време нямат национално признание и възможност за реализация. Час по-скоро е необходимо издирването и картирането на тези храни и създаването на условия за тяхното проучване с цел превръщането им в пазарни продукти. В този случай ние влизаме в надпревара с времето, защото тези рецепти се съхраняват предимно от възрастни хора и с тяхната смърт умира и една българска кулинарна история. В бъдеще някои от тези храни могат да кандидатстват като земеделски продукти със защитени географски наименования или храни с традиционно специфичен характер в рамките на Общността – един механизъм, който трудно работи в България поради изброените по-горе причини.

Основен акцент в работата на Slow Food е работата с деца. От най-ранна възраст децата са заливани с нискокачествени храни, като в същото време расте ръстът на болести, резултат от неправилно хранене като диабет, затлъстяване, повишено кръвно налягане.

През 2009 г. стартира проект за повишаване на културата на хранене при децата, както и проучване на механизмите за подобряване на храната в училищните столове. В пилотната фаза проектът се реализира в две училища - 55 СОУ “Петко Каравелов” в София и Основно музикално училище “Георги Бенковски” в с. Черни Вит.

През 2011 година децата от Горното поречие на р. Арда, района на Разлог и Белица и района на Тетевен ще имат нова задача – да напълнят “Кошница с вкусове” от своя роден край. Това е проект за опознаване на кулинарното наследство на родния край и разкриване на разнообразието от овошки, подправки и други полезни растения, които техните майки и баби използват в приготвянето на вкусните гозби. Защото дори на село стана модерно да се ползват готови фиксове вместо градински подправки, а чипсът и колата са атрактивни, защото носят градски привкус. Този проект е в партньорство с италиански колеги от областта Трентино, които предоставят своя опит от реализирането на подобни дейности от техни членове на Slow Food. Откритията на децата ще бъдат представени на изложби в техните училища през есента.

В своята работа Slow Food в България разчита на подкрепата на всеки, който иска да допринесе за запазването на българските кулинарни традиции и колорита на българското село.