За странджанския манов мед и орлите

Държавно горско стопанство „Кости“ се грижи за 130 кошера, по-голямата част са в местност, която е на 2 км от границата с Турция, близо до брега на Велека, между природните резервати „Узунбуджак“ и „Силкосия“ – най-старият в България. Гората наоколо е смесена широколистна, но сред дъбовете преобладава благунът, който от деветте вида странджански дъбове създава най-благоприятната среда за добиване на странджанския манов мед.
Това са строго защитени територии, ДГС „Кости“ има международен сертификат FSC, разглеждан като златен стандарт за отговорно управление на горските територии. Така че мястото е възможно най-чистото в страната ни и от горското стопанство кандидатстват по мярка 11 за биопроизводство - това означава, че когато се налага да подхранват пчелите допълнително, правят го само с биосертифицирани продукти – нектарен биомед или биозахар. Поначало стремежът ще е да правят съвършено натурален, чист, „бутиков“ мед, без подхранване със захар.

Важно в случая е, че самите хора от стопанството с желание се занимават с пчелините и меда, а от БДЗП пък имат възможност да покажат, че такава схема е възможна и много добра – приходите може да остават за самото стопанство, за разширяване на производството, за ново оборудване и за премии на хората, които влагат усилия в тази работа. Бъдещите намерения са свързани и с добив на други пчелни продукти като прашец, клей, восък и изключително специфичното и полезно търтиево мляко (или пиво).

Миналата 2015 г. урожаят бил добър, казват – от наличните кошери извадили малко над 1 тон мед. Трябва да се има предвид, че поначало добивите от този вид мед на кошер са значително по-ниски в сравнение с нектарния – едва 15-20 кг от кошер за сезона, а и продукцията е силно зависима от дъждовете и други климатични обрати. Всичко това обяснява и по-високата цена на мановия мед.
Благодарение на съвместния проект между ДГС „Кости“ и БДЗП медът ще бъде продаван с едно важно послание: всеки закупен буркан означава съхраняването на 1 ха стара дъбова гора.

Знаем характерния му цвят – от тъмнозелено или кафяво до смолисто черно, опитвали сме го – усещали сме специфичните дървесно-карамелени нотки с приятна тръпчивост и горчивинка. Доказано, че е изключително полезен... Обаче как точно се получава и какво е маната по дъба? Всъщност манов мед се произвежда и в други европейски страни, включително в съседите ни Турция и Гърция – само че маната там е предимно от иглолистни гори.
В Странджа този мед е от маната на дъба – вековните дъбови гори на територията, специфичната влажност и особеностите на почвите и климатът допринасят странджанският манов мед да се счита за един от най-качествените и чисти в света. Предстои този продукт да стане и част от българската секция в Съкровищницата на вкусовете на Slow Food, където вече има над 50 продукта. Работи се също така и за защитата му с географско наименование за произход.

Маната в Странджа, разбира се, не пада от небето, но има общо с божествен нектар – сладка е и пълна с целебни вещества, които пчелите правят на мед.
Дъбовата мана е сладък безцветен сок, може да е растителна – медена роса или животинска – от листните въшки. Няколко рода бръмбари са установени като причинители на сълзене във вид на дребни капчици – наречени медена роса – от крехките леторасти, младите клонки и жълъдите в местата на нараняване. От местата, където тези насекоми правят пробиви, за да смучат сок, дълго време след това изтича сладка течност, която пчелите събират. Но те събират и отделените захари от над 70 вида листни въшки – и ги преработват в манов мед. Тези сладки секрети не са отпадни вещества от метаболизма им, а отделени захари чрез тялото на насекомото. Пчелите не събират мана, ако тя съдържа по-малко от 4% захари или обратното – ако поради засушаване се е сгъстила прекомерно. Времето за сбор на мана е около два месеца и започва от средата на лятото, когато вече няма нектар.

В сравнение с нектарния мед мановият е по-беден на захари (72% срещу 76% при нектарния). Водното му съдържание също е по-малко, но съдържанието на микроелементи и соли е над десет пъти по-голямо (някои дори твърдят, че е по-голямо от 15 до 30 пъти). Тези качества обуславят оценките за странджанския манов мед като изключителна храна и лекарство за човека.

Според специалистите уникалното за мановия мед от Странджа е, че той е с много висока електропроводимост (показател, който зависи от три компонента - наличие в меда на органични киселини, белтъчини и минерали). Според световните стандарти медът е манов при електропроводимост над 0,8 милисименса, а при качествения странджански манов мед този показател винаги надхвърля 1 милисименс.

В зависимост от здравословното си състояние пчелите предават от своя организъм в меда ензими, които са важни за неговото качество и трайност. А при натравяния на пчелите, непълноценно хранене с изкуствени подсладители, при агресивно неприродосъобразно лечение на заболяванията, пчелният мед съдържа в незначителна степен търсените от човека полезни ензимни съставки. Изобщо става друг продукт.