За пчелите и пчеларите

Пчелите и пчеларите са особени. Работните насекоми живеят в стриктно построена хармония, в която всяко знае мястото си – дали ще снася яйца, дали ще охлажда кошера или пък ще носи цветен нектар, който, още докато лети, ще превръща в мед. А пчеларите по правило са тихи, спокойни и усмихнати, все черти, които сякаш вече трудно се намират. Професор Николай Симеонов и синът му Петко са точно такива – разговорът ми с тях тече ведро и леко, но в думите им личи безусловната страст към пчеларството. Страст, споделена от вече четири поколения.

През 60-те години семейният пчелин, стопанисван от бащата на проф. Симеонов, се е намирал в софийското село Кокаляне. По-късно е преместен на друго място близо до селото, на територия, предоставена от местното горско стопанство. Сега току до залесените борове, на малка полянка, през май обсипана с цъфнали диви ягоди, жужат близо 70 кошера.

Пчелинът е сертифициран за биологично производство на мед тази година, което означава, че поне две години в него не са използвани конвенционални лекарства за пчелите, а само някои органични киселини и етерични масла. А също и че в радиус от 3 км няма сериозни битови и индустриални замърсители. Кошерите пък са боядисани с разрешени от закона бои, а теренът на пчелина е съобразен с оптималните изисквания на пчелните семейства – завет, шарена сянка, разнообразна и достъпна паша. Така е при другия пчелин на Симеонови, но той е в Ромча, до село Владо Тричков, на собствена земя. Той още няма сертификат за биологично производство, но дори в двегодишния преходен период качеството на меда и останалите пчелни дарове – прашец, прополис, восък, е неразличимо от това на биопродуктите.

Пчеларството е труден занаят и в България хората, които се препитават само с него, са единици. Проф. Симеонов вече е пенсионер, но преди е преподавал в Химикотехнологичния и металургичен университет, а пък Петко е докторант в Техническия университет. И двамата не виждат как доходите от производството на мед и пчелни продукти, пък били те и биологични, т.е. с по-висока цена, могат да покриват нуждите на едно семейство. Още повече че в България не съществува разпространената по света и най-вече в САЩ практика пчеларите да получават заплащане от фермерите, които се нуждаят от опрашване на отглежданите култури. А това са важни растения като слънчогледа, рапицата, дините, пъпешите, тиквите, краставиците, всички овощни дървета и много други. Земеделските стопани изглежда приемат работата на пчелите за даденост и не си дават сметка, че пчеларите са хората, които се грижат за насекомите и от тях зависи популацията им да е достатъчно голяма, за да осъществяват оптимално опрашване. А в България тя не е достатъчно голяма – според Николай Симеонов за това са нужни два пъти повече от съществуващите сега пчелни семейства. Като се има предвид средната за страната годишна смъртност от 50 % на пчелните семейства, изглежда че необходимият брой кошери няма да бъде достигнат освен, ако положението в сектора не се промени драстично. Става дума за нова държавна политика, която да позволява пчеларите свободно да продават мед, а не да се нуждаят от посредничеството на преработвателна фирма както е сега. Изкупните цени са прекалено ниски, а и българският пазар е изключително свит – годишно консумираме между 400 и 500 г на човек, докато в Германия това количество е около 2 кг.

Разбира се, промяната не е работа само на държавата, за нея са отговорни и самите пчелари. Петко Симеонов е заместник председател на Сдружението за биологично пчеларство и в тази роля участва и създава многобройни проекти за популяризиране както на биологичния мед, така и на конвенционално произведения. Една от целите на сдружението е да представят българския мед в Германия и Англия, но засега липсва финансиране. Подобна стъпка е много важна за местното производство, защото ако българският продукт е пазарно разпознаваем като качествена стока, каквато наистина е, стойността му ще бъде по-добре оценена. В момента българският мед се изнася изключително само за подобрител на евтин индустриален мед. Което също си е един вид добра оценка, макар и не чак толкова добре работеща за родните пчелари.
Според много изследвания българският мед е с много високо качество, за което сравнително добре съхранената природа помага доста. Забележително е, че в България процентното количество на биологично произведения мед е в пъти повече от това в други държави с традиции в пчеларството. Българският мед е и много разнообразен. Дори и да оставим настрана познатите монофлорни разновидности – акациев, липов, от бял трън, многобройните видове медоносни растения в родната флора осигуряват най-различни вкусове и аромати в многоцветните медове.

Освен обикновения мед от цветен нектар, пчелите произвеждат и т. нар. манов мед. За него те събират или растителни сокове, или богати на захари секрети от листни въшки. Странджанският манов мед е сравнително популярен у нас и изглежда, че се отличава от всичкия останал мед от този тип. Затова в момента се развива идеята да се даде наименование за контролиран произход на този продукт. В Родопите се произвежда пък съвсем различен манов мед, често наричан циментов. Той е светъл и пчелите го добиват от листни въшки, които живеят по боровете и смърчовете, за разлика от тъмния странджански мед, чиито насекоми-източници се хранят с дъбови и букови листа.

Цялото това разнообразие, съчетано с доказаните лечебни свойства на меда и пчелните продукти, заслужава все повече хора да обърнат внимание на пчеларството – един истински традиционен български занаят, както и на пчеларите като Николай и Петко Симеонови, които споделят своята тиха и усмихната страст, за да носят здраве, устойчива околна среда и вкусна храна.