Яйцата на бенедиктинския орден и други вариации за студенти

Не знам защо, но в Канада сервират най-вкусните яйца по бенедиктински. Изглеждат по манастирски скромни, обаче със съвършени пропорции. Това е толкова фино изчислена закуска, че като изядеш едно, се зареждаш с премерена енергия да си активен, енергичен и в добро настроение до обяда, без да трупаш телесни излишъци.

Двойно повече ми се услаждат две яйца по бенедиктински, ама не бива. Позволявам си го само в дните, когато имам да карам ски. Ако на морето изям две бенедиктинки, се разпердушинва меракът ми да преплувам до отсрещния залив и обратно. Второто яйце се превръща в препятствие. Претъпква ме, от него ме домързява и безславно се спъвам под чадъра на плажа. Изпадам в угризения и в завист към монасите, защото с помощта на Бога или на игумена са се овардили да не прекалят с плюскането. Обуват сандалите, намятат бозавия чул, препасват се с въже и пъргаво потеглят в пелегринажа – хем сити, хем в кондиция за каузата.

Щастието не е в количеството, гласи поуката, ама човек е устроен да ламти, да иска още, бързо и услужливо да забравя прага на насищането, на достатъчното. Едно от най-трудните неща е да спреш навреме – и в яденето, и в спорта, и в другите удоволствия.

За добро или за лошо, под похлупаците на хотелските закуски рядко, твърде рядко се откриват стилните яйца по бенедиктински. Най-често намирате омлет, варени или бъркани, с наденички, с бекон. Разточителството надделява и ни изпълва с грях.

Приземено в България, яйцето по бенедиктински се постига само с половин земел: - онова кръгло хлебче от големия супермаркет, извадено топло от печката. Трябва обаче да го срежете „през екватора”, и като заравните горната му коричка, получавате основа за две яйца по бенедиктински. Нежно ги погалвате с маслото и ножа, за да прилепне добре резена шунка – от пражката. Навреме обаче трябва да обрежете крайчетата, за да повтори кръглия партер с незначително преувеличение. Върху шунката разполагате резен кашкавал, над който яйцето да се разположи като покрив. Издигаме се до майсторския клас: в гореща вода трябва да сте го чукнали внимателно, и с решетестата лъжица да сте го извадили, докато жълтъкът още е рохък, а белтъкът се е разпрострял в околовръст като яка на испанска инфанта. Яйцето, ако е качествено, само си знае да заеме формата и диаметъра, колкото му трябва, за да се превърне в бенедектинска надстройка.

Това е начин, над чието усъвършенстване работя от години. Правила съм немалко проби, тъй както лорд Сандвич пробвал шунка-хляб-шунка, после кашкавал-домат-маслина, докато изобрети правилно сандвича. Повярвайте ми, доближила съм се до идеалната пропорция за убедително и комплексно вкусно бенедиктинче.

Вярно, перфекционистите не слагат масло или кашкавал в оригиналната бенедиктинска рецепта. Ама и църквата блажи! Да не ми се правят на светци. За да не седи на сухо яйцето, светиня им залива ансамбъла с майонезен сос.

В Западна Европа заливката варира: или сос беарнез, или холандес, или още по-добре сос муслин, по-фин от небцето на чревоугодник. Ефектът приближава до руската класика: варени яйца с майонеза, които се нареждат на трето място по употребата под хайвера. Първото принадлежи на филийка бял хляб с масло, второто – на блинчика, мъничката палачинка, създадена за целта.

 Колкото и аскетични да са бенедиктинските яйца, за тях си има си екстри: в Канада забелязах, че готвачът ги украсява с пера от див лук – онази нежна трева, която на френски се казва сибулет, а на английски чайвс, но веднъж посадена в градината или в саксия, вирее на всякаква географска ширина. В Будапеща се натъкнах на яйца по бенедиктински, украсени с магданоз и червена чушка. В Ница съм ги яла поръсени със „селски треви” или „билки от провинцията” – зависи от превода, но е местната мерудия.

Мамо, как да сготвя юфка? Прегладнял, синът ми пищи в това време по скайпа. Хванах се да му диктувам, и тъкмо стигнах до отцеждането преди запърженото масло, а той пита: Мамо, какво е гевгир? Ето затова хората казват, че на благословените родители им се раждат дъщери!
Чудя се обаче дали да не напиша кратък наръчник за мълниеносни и прости студентски манджи? Знам ли каква им е Мензата, и работят ли без почивка по всичките краища на света, където се пръснаха децата ни! Елементарно е да се сложи масло в тиганче и – кеф ти бъркани, кеф ти на очи, кеф ти по панагюрски – върху подлучено кисело мляко. Това е приблизително на равнището на предучилищното образование. Ама за студентския стомах трябват по-крепко, по-пестеливо и семпло меню.

Яйцата, загнездени в кайма, ще влязат с привилегия по това предназначение:
В сгорещения тиган на печката се капват няколко капки олио и се слагат към 300 г кайма. Може преди това да се задуши глава лук и върху него да се метне каймата. Може като екстра след лука да се сложат да омекнат парченца зелена и/или червена чушка, както и магданоз – така гнездата стават красиви като мозайка. Но може и без лук, и без чушка. Каймата доста бързо, с разбъркване се опържва - за около 2-3 минути. С лъжицата, с която сте я намествали, си разбутвате вдлъбнатинки и чуквате в тях по 1 яйце. Докато посолявате, яйцата се забулват и това е сигурен знак, че яденето е готово. Ако не му се нахвърлите веднага, си поиграйте и не просто поръсете, а нарисувайте с чубрица и пипер зелени очи и червена уста върху фейса на гнездата.

 На второ място в готварския наръчник за студенти класирам Боянките. Кръстени са на един семеен приятел, който се сетил да настърже 200 г кашкавал, да го разбърка с 2 яйца, за да намаже филийките и да ги запече във фурната. В микровълновата също стават, но резултатът има по-друг вкус. Навсякъде в чужбина, където има престижни университети, има и супермаркети. Младежите бързо се ориентират, че настърганите жълти сирена се продават пó на сметка, а нарязаният хляб пести и усилия, и злополуки, недай Боже.

 Сложете обаче олио (не масло!) в тиганчето, и докато загрее, натрошете сирене колкото цигарена кутия и го размесете с две яйца. Като се сгорещи олиото, предпазливо сипете 1 равна чаена лъжица червен пипер и по възможно най-бързия начин отгоре и сместа със сиренето. Докато разбъркате два пъти по посока на часовниковата стрелка, яйцата се втвърдяват и става много вкусна Измислена манджичка № 3.
В същия жанр е и Чалбурът, който се влива по македонска линия в националната ни кухня. В тавичка се натрошава сирене, отгоре – забулените яйца като по бенедиктински, а отгоре се слага икономична цвърчаща кашичка: 2 супени лъжици брашно, препържено с масло колкото бадем, кавърдисани с червен пипер, преди отгоре да се излее горещата вода, в която са поширани яйцата. Сготвеният така чалбур се оставя върху току-що изключения котлон, докато сиренето, яйцата и сосът се слеят хармонично.

Помните ли приказката за Хитър Петър и стиснатата баба, на която й се свидело да го нагости? Предложил той да й сготви ястие с камъчета. Разбъркал ги с яйце и масло, замирисало на хубаво, бабата се нахвърлила, но си изпотрошила и сетните зъби с камъчетата. Поуката е винаги и без принуда да черпим с нещо хранително.

Нормално е студентите да предпочитат пилешко вместо яйца. Гладът по начало предразполага към философски екзистенциализъм: кое първо да се изяде – яйцето или кокошката.

Веднъж, докато берях иглика в Рила по пътя от Бели Искър към Ястребец, се натъкнах на ярко синьо яйце. Великден беше минал, яйцето си беше натурално тюркоазено и лежеше направо на земята като полускъпоценен камък. Грабнах го от мъха, който му служеше като кадифено възглаве, и хукнах да се хваля с трофея. Но в дланта ми яйцето тежеше някак особено, сякаш мърдаше с някакви пренатални пулсации. Вътре имаше живот! Ама какъв, какъв ли голишар е на път да се излюпи в ръката ми? Птица или влечуго бях сграбчила? Коя ли майчица щях да озлочестя от любопитство и безразсъдство! Сигурно ме гледа отнякъде, проклина ме и се моли на нейния си Господ.

Леле ако някой посмее да направи омлет от най-съкровените ми надежди! Ще го съдя до дупка! Припках вече обратно да върна яйчицето към ложето му под храста. Така и не разбрах дали го е снесла някоя малка птичка или друга твар. По тия места съм виждала също толкова тюркоазени гущери, както и ярко резедави. Някой археоптерикс!

Надявам се съдът да изслуша и двете страни. Тичайки, измислих каква пледоария да изкудкудякам: Съчинявам скромна готварска книжка, Ваша Светлост, какво толкова? Кръстила съм я „Големи яйца”!