Вкусни отбивки в Странджа и нейното Черноморие

Десетилетия наред по Южното Черноморие почти не се намираше място, където човек да е сигурен, че храната е не само приемлива на вкус, но и приготвена от безопасни, сравнително чисти продукти. За ресторанти от класа въобще и дума не ставаше. Волен и неволен свидетел съм колко бавно и мъчително се променяше тази неприятна кулинарна реалност в един иначе курортен район, при това благословен от Бога по отношение на плажове, скали, планини, речни устия, спиращи дъха гледки и дори климат – определено по-мек и човеколюбив през студените сезони от останалата част на България... Без да правя опит за анализ, все пак няма как да не се прокрадне мисълта, че това си е липса на култура и традиции. Обаче така ли е наистина?

Всъщност Странджа и прилежащото й крайбрежие могат да се похвалят със завидно разнообразие и самобитност на кухнята. Домашната обаче! А морето, колкото и да е непостоянно по отношение на улова на риба, все пак дава прекрасна храна и по крайбрежието от векове се правят забележителни рибни мезета и зимнини. Но у дома!

За да опиташ истински добра храна в заведение, особено в летния топ сезон, се иска голяма упоритост и непримиримост към посредствените, кой знае от какви борси докарани зеленчуци, към замразените полуфабрикати с неясен състав, които скарата превръща на кюфтета и кебапчета (по-скоро тяхна имитация), както и към повсеместно вадената от фризера риба, отлежала там неизвестно колко. Не била постоянна консумацията на прясна риба, казват, замразяването било единственият лек срещу големи загуби. Добре, но как да се развива рибната култура, щом няма предлагане на прясна риба?

Главното обяснение вероятно е в прекъснатите по време на социалистическия експеримент традиции и пълното заличаване на критериите, а оттам появата на чистия мързел и на убеждението, че каквото и да предложиш на безпомощните летовници, то ще се продава. Къде ще ходят изгладнелите от слънцето и морската вода курортисти? Да се прави анализ на причините за подобна ниска кулинарна култура и ресторантьорски цинизъм е дълга и потискаща работа.

Добрата новина е, че днес, през 2016 година, поне в края на месец май и първите дни на юни, по 40-километровия бряг между Резово и Приморско, има избор от места, където, ако не възхитително, то бихте могли да хапнете доста добре и дори има голям шанс да опитате някои и други местни продукти, специалитети и прясна черноморска риба и миди. Дали през август нивото е същото? Хората полагат усилия да е така. Доколко успяват, вие ще прецените, ако попаднете на някое от споменатите по-долу места.

Вътрешността на Странджа

Странноприемница Ковач
местността Ковач на 3 км южно от село Звездец,под моста на Велека, 0899 812 882

Ето мястото, където може да опитате странджански специалитети, и то приготвени от чудесни местни продукти, особено ако се обадите предварително. Стоян Илиев и съпругата му Ивелина са успели да направят една Slow Food странноприемница, където доста от продуктите са наистина местни. Може да пробвате деликатното прясно биволско сирене и чудесния биволски кашкавал на плоча, а също странджанско дядо и други домашни колбаси, но и специалитети като зелник или риба в лопушка. А ако стигнете за закуска, може и да се насладите на палачинки от лимец, странджански манов мед, домашни сладка и нежно биволско кисело мляко.

Рибарникъ
местността Ковач, 1 км след моста на Велека на юг в посока Малко Търново, отбивка наляво от шосето, 0893 699 261

Главната атракция на големия хотел с ресторант е модерно оборудван рибарник, където отглеждат американски и японски пъстърви, шарани и есетри. Ихтиологът на рибарника твърди, че хранят пъстървите с най-добрата възможна храна в Европа и това явно се отразява на вкуса – пъстървата, предлагана в ресторанта, е особено апетитна. Есетрите пък се отглеждат за хайвер, но те растат бавно и популацията засега е от „младежи в юношеска възраст“, които все още не залагат хайвер.

В Малко Търново или в селата из Странджа може да хапнете вкусно единствено ако отседнете в някоя от къщите за гости и домакините ви приготвят домашни странджански специалитети – някъде го правят, другаде не. От Малко Търново до Царево пътят е едно красиво изпитание – минава през сърцето на дъбравите, но от години е в ужасно състояние. Сред хората тук върви шегата, че Странджа е защитена територия и шосето не бива да се пипа...

Информация за места за настаняване в Странджа

По морето от Резово до Маслен нос

Кораба
Синеморец, ул. „Устие“

Започваме с бар, но необикновено красив, с вдъхновяваща музика и дивна гледка отвисоко към открито море и устието на Велека. Момичетата собственици с голямо желание и разбиране приготвят какви ли не коктейли и създават атмосфера, заради която „Кораба“ е едва ли не задължителна отбивка привечер, на залез, преди вечеря. Понякога има концерти на талантливи и интересни музиканти.

Музея 
Ахтопол, кв. Лазур, ул. „Нептун” 3, 0898 512 483

Кухнята може да се нарече източносредиземноморска, понякога с елементи от кулинарната традицията на кавказките страни дори. Управителят е страстен изследовател на храната, старае се да работи с местни зеленчуци, домашни туршии, рибни зимнини и прясна черноморска риба. За месата използва интересни маринати и сосове.

Странно място е Варвара. От селото дори не се вижда морето, но е любимо на няколко поколения софиянци – пишещи хора, художници, кинаджии, актьори... Тук българи и роми живеят в сговор и дори има смесени бракове. То е и единственото село, където цели четири кръчми са за препоръчване:

При Димо
Варвара, ул. „Яна“ 1, 0899 928 851

Ето един пример за постоянство! Съществува повече от две десетилетия и въпреки че днес местата в ресторанта са петорно повече, качеството на храната е все така добро и дори върви нагоре. Даже и на 4 август да отидете, в 9 вечерта, и дори само една свободна маса да уцелите, ще ви сервират сравнително бързо, и то вкусна храна. Сред препоръчителните мезета са разни собствени осолени и мариновани риби, тарама хайвер, прясно изпечен хляб, домашно вино, салати от местни домати в сезона, добро кьопоолу и, поради дългогодишни връзки с рибарите, прясна сезонна риба. А сутрин пържат домашни мекици.

Старци разбойници
Варвара, 089 865 7769

Артистично и качествено място с прохлада под сенките на смокините в двора и меню, написано на черна дъска. Началото му съблазнително гласи „Чудно розе“, а финалът, още по-примамливо: „Лимоново-портокалов чийзкейк и топка домашен сладолед с крокан и смокини“. А между тях – черноморски миди (майсторски приготвени), някоя и друга прясна риба и разни примамливи вегетариански ястия. Обикновено всичко е доста вкусно, но във върха на сезона е наложително да се резервира маса за вечеря.

Варната
Варвара, 0887 331 726, ул. „Аполония“ 1

Целогодишен семеен хотел и ресторант, който е известен със закуските си – не пропускайте пържени филии или палачинки с домашно сладко от круши! На обед и вечер се хапват и разни по-сложни, дори засукани ястия и десерти, също похвално вкусни. И имат собствена зеленчукова градина.

Скара-бар Боцмана
Варвара, ул. Морска 1 (ул. „Дарданели”), 0884 082 293

Красиво и приятно място, което тази година ще работи за трети сезон – собственост е на театрален режисьор и семейството му. Те също предлагат домашно приготвени мезета, млечни продукти от местни производители, местни сезонни зеленчуци и много добра скара. Вече се грижат и за собствена зеленчукова градини, както и за кокошки, чиито яйца може да опитате. Някои дори определят кухнята като Comfort food или домашно приготвена храна за разтуха. Дано и в топ сезона да удържат нивото – и на храната, и на обслужването.

Рибарска среща
пристанище Царево, 0884 317 915

Как да не е приятно да хапнеш край рибарските лодки, до царевското пристанище. Тук атмосферата е доста гръцка, без това да е търсено специално. Рибената чорба е добре приготвена – от всякакви налични риби и, логично за мястото, пържат и пекат прясна риба, при това ще ви кажат откровено коя е наистина прясна.

Del Mare
Царево, плажа на Василико, 0885271696
Атмосферата е лека, ведра, допълвана от италианска музика, подбрана с вкус. Готвят добре и предлагат всякакви морски ястия. Един модерен и приятен вариант на добре действащо капанче от по-висока категория.

При Бай Джи
къмпинг Арапя, 088 867 8584

Този доста солиден ресторант е с интересна история – започна като подобие на клуб за приятели в един голям двор в покрайнините на Царево, където домакините гощаваха с фантастична домашна храна и зеленчуци от градината. Въпреки разрасналия се бизнес в съседство със сегашния ресторант пак растат доматите, които са и в чинията ви, останалите продукти също са подбрани, скарата е вкусна, а когато в морето има риба, предлагат я и там; домашната ракия е чудесна, както без съмнение и домашната баница.

Пънчетата
къмпинг Арапя, 089 543 3773
Години наред Пънчетата над малкия плаж беше любима кръчма на цяла Арапя. Отскоро има нов собственик, син на стари арапейци, и макар че менюто не е кой знае колко различно, качеството на продуктите и приготвянето на храната са много по-грижливо и внимателно преценени.

Vilarte
Оазис, отбивка покрай северната стена на комплекс Оазис, 0885 127 007

Собственост е на дизайнера Евгени Йонов и известната му съпруга Белослава. По своята артистична атмосфера не отстъпва на подобни места в Тоскана или Прованс. Храната също е на високо ниво – ако в района има гурме ресторант, то това е той. Изисканата вила-хотел-ресторант е обградена от лозя, градина, смокинови дървета, лавандулови лехи, а в авторската кухня (тип провансалска, селска, домашна) присъстват млечни продукти от близка мандра, както и зеленчуци и плодове от околността. Може да опитате домашна ракия, вишновка или собствени люти слънчеви чушлета. Това е единственият от препоръчваните ресторанти с добра селекция от световни и български вина.

Бистрото
Лозенец, ул. „Велека“ 1, 088 920 4051

С прякор Луксозенец или българското Сен Тропе, село Лозенец не е най-привлекателното място за хора, които обичат природата, морето и които държат на качествената, макар и семпла храна – по възможност сезонна, пожелателно от местни продукти. Но ако сте попаднали там, Бистрото е място с традиции – съществува вече 24 години и може да разчитате на добра черноморска риба и на приготвени по стари рецепти рибни мезета, сред които върхът е траха’пас – пастет от резени (трахули) паламуд лакерда с някои тайни добавки. Заслужават си и други мариновани или осолени риби, вкусният тарама хайвер и чорбата от калкан.

Подобен подбор винаги е субективен. В случая той е резултат от доста години обиколки в района, а също и допитване до местни хора с доказана преценка за добрата храна. Сред водещите критерии е предлагането или поне стремежът да се търсят продукти от малки производители в района. Не бива и да се забравя, че в началото на сезона навсякъде нещата изглеждат по-добре отколкото през август, когато прясна черноморска риба почти няма и ресторантите едвам смогват с наплива от клиенти.

Няма да пропусна и една препоръка към заведенията, които имат отношение към виното и предлагат малко по-добра селекция. Навсякъде, по стар порочен обичай, надценката на вината е неоправдано висока – това пречи на нормалното развитие на винената култура и на българския винарски бранш, който определено заслужава подкрепа.