В Триводици знаят как да се хранят

Ако не сте ходили в Три водици, първо намерете селото в Google Maps и разгледайте сателитното му изображение. Ще видите множество сиво-бели правоъгълници, които наподобяват везба с мъниста. Това са оранжерии и ги има в едва ли не всеки двор. А дворовете са големи и се обработват открай-докрай. Сега вече знаете, че в Три водици се хранят добре.

Вероятно с началния си съвет съм ви затрудниил при търсенето, защото официалното име на селото е озадачаващото слято Триводици, което май не се припознава много от местните хора. Те имат и друга криза на идентичността – административно селото е в община Стамболийски, област Пловдив, но например народните им песни са пазарджишки. А това е важно, защото една от най-прославените ни народни певици – изпълнителката на пазарджишки песни Надка Караджова, е родена и е израснала в селото.

Нейните изяви са започнали в местното читалище, което сега се нарича „Иван Царев-1906“. Председателят му, Стефан Нанкинов, който е само на 23 години, се срещна с екипа на проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ и разказа за Три водици и хората, които живеят тук.

Изглежда в селото се произвеждат всякакви зеленчуци и плодове – земята е плодородна, чернозем, равна, много и съвсем до река Марица. Семейството на Стефан обработва 18 декара, част от които са засети за фураж за кокошките, прасетата и верния кон. Останалото е зарзават – на открито и в оранжерии. Доматите, краставиците, чушките и патладжанът са обичайните заподозрени, но и фасул има, и кромид, и зеле. За някои от тях сами си правят разсада, но взимат и от други села в околността. Розовите домати например са от Куртово Конаре, където отглеждането на този ароматен и сладък зеленчук е подпомогнато от Slow Food и в селото е основан президиум на световното движение. Бъдещите зелки пък идват от Исперихово. Те са много важни, защото са основна съставк за едно от обичаните местни ястия – зимната бурания с кисело зеле. Тя се пече най-вече около коледните празници и освен ферментиралия зеленчук съдържа и ориз. Иначе си има и своите пролетни варианти с лапад и спанак и невинаги е основно ястие, защото се прави и като чорба. Често се сервира подлучена с кисело мляко и чесън.

В Три Водици, както всъщност и в цяла България, Гергьовден е голям празник и тогава, разбира се, се пече агне. Но не на чеверме или в пещ, а в трап в земята. Агнешко, или по-точно шилешко, та дори и овче, е месото и за курбаните. Обредната чорба тук е червена от червения пипер, който някога се правил по къщите, но вече никой не сади гороглед – сортът чушки, който е най-подходящ за приготвянето на подправката. Все още обаче се прави шарена сол от чубрица от градината.

В селото отглеждат и бакла, която наричат боб, и понякога я сеят още през есента, за да расте здрава.

Останали са и малко ябълкови и прасковени градини, които по времето на ТКЗС са били с капково напояване, но със закриването на плановото земеделие, тези толкова използвани днес съоръжения били унищожени. Изобщо селското стопанство в землището на селото все повече и повече намалява. Причините са познати – миграция на младите хора, застаряване на населението, невинаги добри изкупни цени на продукцията.

Някога в Три водици всяко семейство е отглеждало цветя за вътрешния пазар. Гербери, кали и ароматни карамфили от вече почти изчезнали сортове са красели всеки двор и са носели добри доходи на производителите им. Отдавна и този поминък е изчезнал, най-вече заради евтиния внос.

Селото е било известно и с едни от най-големите в страната рибарници за шаран, бял амур и бял и пъстър толстолоб. Те и сега съществуват в двата края на селото и работят като част от Института по рибарство и аквакултури в Пловдив. Така рибата за Никулден в селото е винаги осигурена.

Иначе празникът на Три водици е на Спасовден – четирийсет дни след Великден. Преди курбанът се е правил на стария параклис „Св. Спас“, сега е в самото село, което скоро очаква най-накрая да има собствена църква, която ще е посветена на свети Георги.

Зад параклицса са трите карстови извора, на които е кръстено селото. Водата им идва от Бесапарските възвишения – забележителен с биологичното си разнообразие район, в който дори расте и цвете, наречено на селото. Текирската мишорка Gypsophyla tekirae е кръстена на старото име на селото – Текира, и расте само на Бесапарските ридове и никъде другаде по света.

Три водици е типично село за пловдивската част на Марица, но дори и в типичността си то може да зарадва всекиго, който е наясно, че бъдещето на всяка страна е в трудолюбивата основа, създадена от земеделските производители.
 

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC.