В Пърмет е първият президиум на Slow Food в Албания
Районът на Пърмет, неголям град в планинските дебри на Югоизточна Албания, в областта на Аргирокастро, на 30 км от границата с Гърция, е известен с вкусната храна и чисти продукти. Местната гастрономическа слава се дължи на сирената и кашкавалите, най-вече от козе и овче мляко, доброто месо и прясна речна риба, меда и традиционните сладка, дъхавия див риган и другите ароматни и лечебни растения по поляните и горите наоколо. Бялото вино от местния сорт дебине и качествената ракия също допринасят за това реноме. Заради всичко това, както и заради ентусиазма на жителите на градчето, Slow Food миналата година взе решение да подпомогне традиционното производство на сладка, а така и останалите кулинарни съкровища, като създаде първия албански президиум т.е. проект, който по различни начини да подобри този местен поминък.
В Пърмет всяка хапка във всеки дом или ресторант е близка до българската традиция, а заедно с това се долавят логичните разлики. Дължат се главно на различната географската ширина – градът е доста на юг и по планинските склонове растат диви смокини, бадеми и нар, а близкото адриатическо крайбрежие е рай и за цитрусите. Но техниките, начинът на използване на продуктите и дори имената на част от ястията са поразително подобни или същите като българските. А и проблемите на хората са доста съизмерими с нашите, що се отнася до малките градове и селата. Храната като цяло е по-бавна и традициите са по-запазени, защото и селата са по-живи все още. Но отдалечените населени места по същия начин бързо се обезлюдяват и много от кулинарните традиции са заплашени от стопяване и забрава. Хората търсят лесните, достъпни и глобални храни от магазините и по-младите трудно се решават да се захванат със занаята на предците си.
В градчето обаче действа италианската неправителствена организация CESVI, която в партньорство с местната общност на Slow Food, с общината на Пърмет и с други институции, проявили далновидност и загриженост към хората в района, осъществяват проект за развитие на местния поминък и туризма. Фокусът е върху туристическата инфраструктура и реклама, земеделските производства на храни, професионални обучения, занаяти и подобряване на начина на живот като цяло. Създаденият в резултат на тяхната работа консорциум Про Пърмет е събрал производители на мед и сладка, малки мандри, изби, собственици на ресторанти и хотели, обединени от идеята да развиват устойчив, традиционен модел, с уважение към природните богатства, биоразнообразието, културното и гастрономическо наследство. Целта е да предлагат както на съгражданите си, така и на туристите занаятчийски продукти, типична местна храна – да възраждат и запазват истинския вкус на този край. И наистина го правят.
Ако отседнете в хотел „Алверо” при Мария и Васил на централния площад в Пърмет, на закуска ще опитате семпли, но чудесни местни храни: мляко, саламурено сирене и кашкавал (нарича се именно кашкавал), натурални сладка, прясно изпечен хляб, може би баница... така де, бюрек. А ресторант „Антигонея” отсреща поднася приятна изненада с майсторски приготвени и интересни ястия - отново от вкусни местни продукти, част от които произведени от другите членове на консорциума. В менюто присъства и доста дивеч, на който околните планини и гори изобилстват. Като се задълбочи човек в предлаганата храна, почти всичко се оказва познато: хрупкави кюфтенца от тиквички с млечен сос, супа топчета застроена с козе мляко, козе сирене с диви горски билки и лук в пергамент, нежен бюрек с коприва и други зеленини, сочно и ароматно агнешко роле със зеленчуци, ярешки котлети с мащерка, кавърма от глиганско, кукуреци, сърнешки кебап в гювече... Все близки родни рецепти, на места леко изменени от влагането на по-други добавки и аромати, например сушени домати, цитрусови кори или местна разновидност на дивата цикория.
Две от производствата включени в консорциума са посветени на традиционното глико, сиреч сладко. Предприемчивите госпожи Ефтали Керими и Одета Наси, които са и координатори на Slow Food президиума, приготвят в малка работилница натурални сладка от почти всички плодове, типични както за околността, така и за крайбрежието. Правят ги от кайсии, смокини, зелени орехчета, портокалови кори, цели дребни портокалчета, кори от диня, череши, но също и от малки патладжанчета и зелени доматчета. Работи се изцяло по онзи стар, бавен и трудоемък начин, който единствен дава чудесен старовремски вкус. В активния сезон те наемат още около двайсет жени, за да им помагат. Чрез проекта се търси и пазар и за занаятчийските им продукти и така действително се подпомага възраждането на традиционните поминъци, а и самите местни хора се убеждават колко ценни и важни са техните наследствени знания и умения.
Галерия
Коментари
