В обятията на мезето

Югоизточната ни съседка се гордее с богатите си традиции за приготвяне на мезета. Витрините на кръчмите са отрупани с тях. Колко приятна традиция - тя предлага накуп разнообразни цветове, форми, продукти и аромати.
Типично за отбелязването на големите празници в Турция е да се споделя алкохол в компанията на приятели и роднини както у дома, така и в ресторантите - всъщност тези традиции са ни добре известни, тъй като отдавна са станали общобалкански. Подобно на испанските тапас турските мезета представляват малки (или не чак толкова малки) по количества ястия, които се предлагат като ордьовър. Те се поднасят или с вино, или най-често с националното питие на турците – ракъ, и ритуалният танц на аперитива с мезелъците може да продължи часове наред, преди да бъде поднесено основното ястие. Анасоновата напитка е известна още и като „лъвско мляко”. Ако се подходи съвсем минималистично, за компания на ракъ могат да послужат и само няколко резена пъпеш, бяло сирене и пресен хляб. Но сред традиционните мезета за лъвското мляко челно място заемат маринована скумрия, така нареченият джаджък  – настъргана краставица с цедено кисело мляко и чесън (подобен на нашата млечна салата и на гръцката дзадзики), също така плата от студени, но предварителни сварени или изпържени зеленчуци, както и панирани миди, калмари в сос, салата от домати и краставици, тарама хайвер... Основното ястие, което се поднася обикновено след мезето, е печена риба или месо. Когато обаче основното ястие е кебап, селекцията от мезета е различна. Тогава на преден план излизат зелените зеленчуци с цедено кисело мляко и сирене, намачкани домати със зехтин и подправки, хумус, кюфтенца от булгур и червена леща, пълнени патладжани, печени чушки.