Угощението на Бабет и други анекдоти на съдбата
За пръв път на български език се появява прочутия разказ на датската писателка Карен Бликсен, Угощението на Бабет, по който е създадена великолепната едноименна кинотворба, спечелила Оскар за чуждестранен филм през 1988. Литературният първообраз на филма е част от книгата Угощението на Бабет и други анекдоти на съдбата на Gourmet Publishing - четири необикновени истории, с които издателството за пръв път се обръща към класическата литература.
Книгата „Угощението на Бабет и други анекдоти на съдбата“ съдържа четири разказа: Ловецът на бисери, Угощението на Бабет, Неумиращата история и Пръстенът.
Ловецът на бисери задава въпроса каква е цената на това да бъдеш творец и духовна личност. Трябва надежда, трябва копнеж и кураж да рискуваш. „Защото без надежда човек не може да танцува“, „без надежда не може да се лети“, „без надежда никой не може да разказва.“ В контраст на тази гледна точка старата риба-куфар твърди, че щастието е хармонията, постигната с отказа от надежда или риск. „Нямаме ръце“, казва рибата, „поради което не можем да пренесем нищо със себе си и по този начин никога не се изкушаваме да променяме нещо в съвършената природа на Твореца.“
Угощението на Бабет, най-известният разказ в сборника, е история за една френска готвачка, която е избягала и намерила убежище при малка, дълбоко религиозна общност в Норвегия. Бабет, която години наред не успява да даде израз на истинския си талант, получава тази възможност на едно юбилейно празненство. Тя приготвя пищна, изискана и забележително вкусна вечеря за събирането на религиозни аскети и така ги въвежда в света на истинските усещания и удоволствия.
В Неумиращата история богатият англичанин мистър Клей, в желанието си да демонстрира своята власт над живота и презрение към изкуството, решава да превърне една легендарна небивалица, която от векове се разказва от уста на уста, в истинска случка. Това е неумиращата история за заможен възрастен мъж с млада жена, който иска да продължи семейната си история, така че плаща на млад моряк, за да направи дете на жена му. Рационално мислещият г-н Клей не иска да има нищо общо с художествени измислици – той приема единствено реалността. Затова се опитва да изличи историята, като я превърне в действителност, ала по този начин дава начало на нова история – онази, която Бликсен разказва.
Пръстенът може да се разглежда като типичен за литературата на Бликсен и заедно с това, като доста различен спрямо най-характерния ѝ начин на изказ. Действието на разказа се развива в Дания през ХVІІІ век, което лесно го вкарва в своеволния архаизъм на Бликсеновите истории и заниманията ѝ с основни понятия като лично самопознание, сексуалност и съдбовност, познати от другите ѝ разкази. Но в Пръстенът има една простота, която липсва в останалото ѝ творчество. Със сбития си стил той наподобява народна приказка или средновековна сага и се придържа към класическия разказ и единството на време, място и действие, като изследва начина, по който насилието пречупва, но едновременно с това калява характера.
Разказите Анекдоти на съдбата са последната книга, публикувана през живота на Карен Бликсен. Излиза в Дания през октомври 1958, а същата година и във Великобритания и САЩ. Историите, подобни на притчи, се занимават с връзката между живота, духовния свят и изкуството и са едни класически литературни перли – увличащи и вдъхновяващи. В тях авторката смесва свръхестествени елементи, религиозен аскетизъм, еротични нюанси и култ към изкуството с една аристократична представа за живота. Бликсен винаги е подчертавала, че е разказвачка на истории в най-традиционния смисъл. Вдъхновение черпи от Библията, 1001 нощи, творбите на Омир, исландските саги, Бокачо и приказките на знаменития ѝ сънародник Андерсен.
Баронеса Карен фон Бликсен-Финеке (1885–1962) е датска писателка от аристократичен произход, известна и под псевдонима Исак Динесен. Освен Угощението на Бабет, чиято великолепна екранизация е отличена с Оскар за чуждестранен филм през 1988, световна слава носи преди това автобиографичния ѝ роман Извън Африка - нейната равносметка за живота ѝ в Кения. Едноименният фил със звездното участие на Мерил Стрйп има цели седем награди Оскар.
Постоянният секретар на Шведската академия Петер Енглунд нарича „грешка“ факта, че на Бликсен не ѝ е била присъдена Нобелова награда за литература още през 30-те години. Макар че така и не получава наградата, тя остава трета в списъка след Греъм Грийн през 1961, годината в която нобелист става Иво Андрич. И макар че не става нобелистка, тя остава в историята на литературата като въздействащ, необикновено разкрепостен и силен автор.
Освен онлайн книгата на Карен Бликсен може да намерите в книжарниците в страната, както и на щандовете на издателство Гурме на:
18 май - Фермерски пазар Бизнес парк София
21 май - Фермерски пазар Римска стена
24 - 29 май - Пролетен панаир на Книгата, НДК
4 и 5 юни - Фестивал на розето, Казанлък
Коментари
