Търсете в книжарниците: Да готвиш за Пикасо

Четири месеца след световната премиера на романа “Да готвиш за Пикасо”, състояла се на 9 август 2016, Издателство Гурме предлага на българските читатели дългоочакваната творба на Камий Обре.

Ето какво казва прочутият шеф-готвач, кулинарен автор и телевизионна звезда Жак Пепен за тази увлекателна книга: Вълнуващ, динамичен и омагьосващ, “Да готвиш за Пикасо” е роман, който предлага жив портрет на френския юг. Интриги, изкуство, храна и грижливо пазени тайни са вплетени заедно в една история за любов и измами около живота и наследството на Пикасо. Затрогващо и истинско, това добре изградено повествование ме накара да изпитам носталгия по петела с вино на майка ми и слънцето на Жуан ле Пен.

Всичко започва с късче от действителната история: през 1936 Пабло Пикасо, затормозен от брака си и загубил временно способността си да рисува, напуска Париж и отива в Жуан ле Пен, рибарско селище на френската ривиера. Никой не знае какво точно се е случило по време на престоя му там. Писателката Камий Обре взима това парченце от историята и заплита около него художествена история с измислената шестнайсетгодишна Ондин и “Кафе Паради”, за да запълни неизвестното в живота на Пикасо от онзи период и така създава историческо-артистичната драма “Да готвиш за Пикасо” - с действие в няколко епохи и майсторски изградени герои.

Как създадохте своя роман? Къде минава границата между действителност и художествена измислица в него?

Прекарах много време в Кот д’Азур, вдъхновена от прекрасните хора там, провансалската култура, чудесата на природата като неповторимата светлина и сияйното море — всичко, което векове наред е привличало неудържимо художници, писатели и музиканти — от Ницше до Кийт Ричардс! Който, между другото, ми стисна ръката да ме поздрави за новия ми роман, за който чул в кафето, където сме обядвали и двамата. Кийт, не Ницше…

Да готвиш за Пикасо има за основа един действителен случай през пролетта на 1936, когато Пабло Пикасо е бил толкова затормозен от проблемния си брак, че за пръв път през живота си се оказва неспособен да рисува. И в пълна секретност напуска Париж и отива в Жуан ле Пен. Там наема вила, като използва друго име, за да остане анонимен. Никой не знае какво точно му се е случило там, но той внезапно грабва отново четката и започва да рисува.

Художествената измислица разбира се не е част от нечия истинска биография, но тя също трябва да бъде достоверна, в смисъл да бъде вярна на човешката природа, да бъде вярна на епохата, вярна спрямо източника на вдъхновение. Така че историческият материал в романа ми е плод на обширни проучвания и действителни събития, които са трамплин за моята художествена история, в която съм измислила нови ситуации, за да разкрия личността на Пикасо с всичките му противоречия.

А в хода на проучванията ми върху творчеството на Пикасо от онзи период, намерих още един интригуващ извор на вдъхновение - две рисунки на една неидентифицирана, тъмнокоса жена, много различна от обичайните му модели. Никой не знае коя е била тя, което ми даде свободата да създам Ондин, художествен образ, вдъхновен от момичето на картините, което аз представих като млада жена, надарена с кулинарен талант.

В Жуан ле Пен ли правихте проучванията за книгата си?

Чувствах, че трябва да се потопя в света на Пикасо и да тръгна по неговите стъпки. Така че прекарах много време не само в Жуан ле Пен, а и в град Мужен, където Пикасо е живял и по-късно умрял. Мужен е важен гастрономически център и заобиколена от всички тези кафенета, фермерски и рибарски пазари и мишленови ресторанти на ривиерата, беше невъзможно да не се замисля с какво се е хранил Пикасо — и кой му е готвил.

Как решихте да добавите и сюжетна линия в съвременната епоха, вместо да оставите цялата история през 30-те години на ХХ век?

Доста усилено размишлявах как един прочут и силен мъж като Пикасо би повлиял върху съдбата на млада жена като моята героиня Ондин. Знаех, че подобна среща би могла да промени живота й, и за да разкрия това, реших да не се ограничавам само до тази историческа среща през 1936. Придвижих се напред през годините, за да се спра на ключови моменти, чрез които читателят да види как се развиват мечтите и амбициите на Ондин, докато продължава да има срещи с Пикасо отново и отново, във важни моменти от неговия живот.

Проследявайки съдбата на Ондин, беше естествено и да помисля каква и коя е дъщеря й Жюли и каква би станала нейната американска внучка. И така се роди Селин!

Защо историите за прочути художници са любима тема в художествената литература?

Изящното изкуство, също като музиката, има непосредствено и дълбоко въздействие. Една велика картина ти говори, предизвиква ти и те обсебва, така както една хубава песен ти напомня за универсални истини и скрити копнежи. Пикасо е можел да погледне едно лице и да го възпроизведе от всичките му страни едновременно. Колкото и абстрактни да са картините му, намирам изкуството му за доста достъпно, топлосърдечно, игриво. Трябва да имаш чувство за хумор, за да го разбираш; трябва да обичаш живота и заедно с това да имаш смелостта да видиш и тъмната страна на човека, както Пикаса в своя шедьовър “Герника”.

Ако трябва да избете художник - жив или от миналото, който да нарисува портрета ви, кого бихте избрали? И ще го запазите ли или ще го продадете?

Измежду великите художници в романа ли да избирам? Пикасо би дестилирал онова, което вижда в теб, по един фантастичен и стряскащ начин; Матис би намерил вътрешните ти цветове; Кокто би те митологизирал. Всички те биха били невероятни. Но както забелязва моята героиня Ондин, Рембранд наистина улавя твоята душа в плътта ти. Мисля, че бих избрала Рембранд.

Колкото до това дали ще го запазя или продам, ами надявам се никога да не изпадна в ситуация като онази, която принуждава героите в романа ми да мислят за продажба на подобно съкровище. Но едно нещо никога не бих направила - не бих съхранявала произведение на изкуството в подземие или в сейф! Вярвам, че изкуството трябва да бъде видяно, и то не само от неколцина привилегировани.

Книгата на Издателство Гурме "Да готвиш за Пикасо" от Камий Обре може да намерите в големите книжарници в столицата и страната. Тя ще се продава и на щанда на Издателство Гурме (Б1, десен полуетаж) по време на Панаира на книгата в НДК от 12 до 18 декември 2016.