Тони Иванов и мисията на шеф-готвача

Шеф Иванов обаче се оказа упорит човек, постоянно жаден да се развива и усъвършенства. Беше време, преди около 10 години, когато той, заедно с други негови изтъкнати колеги, както впрочем и ние, кулинарните журналисти, се вълнувахме от молекулярната или т.нар. техно-емоционална кухня, наложена от магьосници като Феран Ардиа и Хестън Блументал. Днес по-амбициозните, целенасочени и мислещи готвачи, какъвто несъмнено е Тони Иванов, макар и да използват за по-специални случаи някои от техниките на тази кухня, по-скоро се занимават с качеството на продуктите, с тяхната местна уникалност. Стремежът им е да разгръщат по максимално натурален начин именно вкуса и аромата на всеки продукт. В готвенето си днес шеф Иванов създава ястия, вдъхновени от добрите български съставки, на които е попаднал или които са му доставили. Такъв беше и случаят с прясната сулка от язовир Кърджали, която приготви за „Меню“ във Форум, като използва и други български продукти в семпло, но интересно съчетание.

„Считам за мисия да стимулирам и представям добре производители на храни от региона и вярвам, че трябва да се върнем към идеята за чиста и натурална храна“, казва Тони. „Според мен трябва само да се подчертава самия продукт. Другото е демонстрация на техники и владеенето им – но храната остава неразбрана.“

Заедно с усилията му да намира и налага регионални продукти на малки производители, посветили се на чистата и качествена храна, върви и искреното му възмущение от продължаващите забрани, спънки и всякакви затруднения, които държавните институции налагат срещу тези хора. В един глас си задаваме въпроса „Защо във Франция може, а тук не?“.

От известно време Тони Иванов развива сериозна дейност чрез Chef’s Club, който е създал заедно с колеги от Стара Загора. Тласнала го нуждата да споделя знанията и уменията си, а и осъзнатата необходимост младите готвачи да бъдат насърчавани и подпомагани в развитието си.
„Иначе се въртим в един и същи кръг“, споделя Тони, „правене на пари, достигане на някакви конкретни цели... а в крайна сметка нищо не даваме. Дадох си сметка, че живеем затворен, егоистичен и насочен само към нас самите живот. И само си говорим за липса на добри кадри, а не правим нищо по въпроса. “
Сега в клуба им вече членуват над 60 професионални готвачи от всички краища на страната и периодично се организират ценни майсторски класове и семинари на различни теми от гастрономията и ресторантьорството, водени от чужди и наши експерти.
„Семинарите и майсторските класове стимулират колегите от бранша да се интересуват, да се развиват и доизграждат професионално. Когато се съберат в една зала с други като тях, из въздуха витае някаква енергия и вдъхновение. Събитията ни ги провокират – когато нещо се демонстрира на живо, хората се концентрират и въодушевяват. Неотдавна например правихме цял ден практически семинар, посветен на говеждото месо. Имаше блек ангъс, кобе стайл, ла плата и още много видове – цял ден усвоявахме теория, но и пекохме, пробвахме. Преди това бяхме поканили пък един италианец с две звезди от Мишлен, за да покаже важни тънкости около пастата... Тези семинари са безплатни, всеки може да дойде и да участва.“
Дейността на клуба е изцяло на доброволни начала, но намират партньори и спонсори за онези занимания, които изискват средства. Помагат фирми от цяла България – най-вече свързаните с ресторантьорския бранш. За Тони Иванов работата на клуба е мисия, в която той влага време и опит, а освен това и присъщата му професионална солидарност, толкова дефицитна у нас.