Тодоровден - да посрещнем пролетта

В стародавните наши традиции новият сезон след студената зима започва с Тодоровден, наричан още и Конски Великден. Тази година той се пада на 12 март. Празникът е винаги в първата събота на Великденските пости, последен ден от Тодоровата неделя. Датата на честването му, както и Великден, се определя по лунния календар. Почитането на християнския светия Тодор у българите исторически е засвидетелствано още през ранното средновековие, обединявайки култа към свети великомъченици Тодор Стратилат и Теодор Тирон. В иконографията светецът е представен като ездач на бял кон и змееборец. Легендата твърди, че по време на гоненията на християните в късния период на Римската империя император Юлиан Отстъпник (332 – 363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни. Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

Празникът се отбелязва главно за здравето на конете, от там и името му Конски Великден. Рано сутринта жените омесват и изпичат обредни хлябове във форма на конче и подкова. Бързат да раздадат от тях, защото се вярва, че който остане последен, неговите коне ще окраставеят.

Най-интересният момент от празника е надбягването с коне - кушия. Мъже и ергени извеждат накичените си коне за надбягване. Победителите получават: конят - юзда, а стопанинът риза или кърпа. След надбягването ездачът, излязъл победител обикаля селото, за да чистити Тодорица. Навсякъде мома запоява коня с ненапита вода или вино.