Terra Madre Балкани в Дубровник

В течение на три дни, от 19 до 22 юни, балканските Slow Food общности за трети път се срещнаха - този път в залетия с летен дъжд, цъфнали олеандри и пъплещи туристи Дубровник. Terra Мadre Балкани започна историята си преди четири години в София, задържа се на родна територия за още едно издание, тръгна на път из полуострова и избра за първа спирка Хърватия. След две години милеещите за запазването на традиционните храни и спокойния живот балканци ще се съберат в Албания.

Структурата на форума формално беше разделена на три части. Формално, защото идеите, целите и участниците непрекъснато се преплитаха и преливаха от едно събитие в друго. В красивата белокаменна сграда на Дубровнишкия университет целодневно се провеждаха конференции, посветени на работата и проблемите на балканските Slow Food общности. Най-важните обсъдени теми бяха развитието на селския туризъм в контекста на запазването на кулинарните традиции; устойчивите риболовни методи и ролята на географските наименования за произход.

През това време в същата сграда непрекъснато се прожектираха филми на хранителна тематика, осигурени от местните съорганизатори на Terra Madre Балкани, кулинарния филмов фестивал Kinookus (Киновкус).

Недалече от университета, в надвисналия над Адратическо море парк Градац, производители на традиционни храни и напитки от девет балкански държави предлагаха своята продукция за дегустация и търговия на колоритния Earth Market. Тук можеха да се опитат румънски лучен конфитюр от Турда, турско тулумско сирене от Дивле, олежавало в мех от козя кожа, ракия от червена ранна слива от сръбската планина Гледич, сладко от патладжани от Пермет, Албания, фино осолена аншоа от хърватския остров Крък и пак от Хърватия чесъна шарац от далматинското градче Любитовица и сушения пушен свински колбас кулен от заливните дъбови гори на североизточния район Бараня. Българските производители предложиха на своя щанд лютеница, локумено сладко със сушени плодове, конфитюр и сироп от рози от Копривщица, смилянски фасул, боров мед, топено масло, сироп от сушен бъзов цвят от село Горно Драглище, лютеница, кьопоолу и сливов мармалад от село Куртово Конаре. И в четирите населени места живеят и работят хора, които са обединени в местни Slow Food общности, наречени конивиуми.

Една от най-обширните конференции по време на Terra Madre Балкани беше посветена на природното и агробиоразнообразието и на световния проект на Slow Food, наречен The Ark of Taste. Модератор на дискусията беше доц. д-р Десислава Димитрова, член на борда на директорите на Фондацията за биоразнообразие и консул за Балканите на Slow Food. Конференцията беше внимателно проследена и от президента на движение Карло Петрини, който постави началото ѝ с пламенно изказване за изключително важното значение на биологичното разнообразие и разрушителните сили на съвременната икономика:

„Всички ние – особено младите, малките производители, ресторантите... трябва да предприемем една революция, една смяна на парадигмата, смяна на мисленето. Защото тази икономика сега не е икономика на природата, а е икономика на катастрофата.

Тя прави бедни нашите селски общности и оттам нашите нации, а също и ограбва бъдещето на младите хора. Важно е да се смени парадигмата, а в този процес защитата на биоразнообразието е на преден пост.

Защото това наследство, трупано със стотици поколения, със страст, жертвоготовност и достойнство, ние не можем да го изхвърлим като че ли няма никаква стойност, забравяйки че биоразнообразието е най-добрата инвестиция в нашето бъдеще."

“

Карло Петрини, президент на Slow Food, говори по време на конференцията за биоразнообразието на Terra Madre Балкани 2014.

По-късно по време на конференцията  Иван Камбуров, лидер на конвивиума (Задруга за спокойно хранене) "Странджа" към Slow Food и старши експерт "Биологично разнообразие", завеждащ клон Царево на Природен парк "Странджа", запозна публиката с уникалното биоразнообразие на парка, както и с работата и проблемите му. Главният редактор на списание „Меню“ Веселина Маринова представи накратко резултатите от нейните проучвания из района на Странджа в рамките на проект ESSEDRA (Природосъобразно и устойчиво социо-икономическо развитие на селските райони), на местни продукти, които тази година бяха включени в световния каталог на застрашените храни The Ark of Taste.

Тепърва резултатите и изводите от срещата на участниците в балканската Terra Madre мрежа ще бъдат прегледани и изяснявани, но най-важна остава възможността, която форумът предоставя на най-различни хора от полуострова – фермери, учители, рибари, учени, ресторантьори, политици, журналисти, готвачи, да обединят гласовете, усилията и енергиите си в общия стремеж за добър, чист и справедлив живот.