Тера Мадре Балкани 2012

В последните дни на юни София стана домакин на форума Тера Мадре Балкани, втората регионална среща на местните общности и президиумите на Slow Food в балканските страни, която се проведе в БАН и Университетската ботаническа градина. За форума в София пристигна лично господин Карло Петрини, създател на движението Slow Food. 

Какво е Terra Madre

На италиански означава „майката земя”. Това е мрежа от малки местни общности, произвеждащи уникални традиционни храни по начина, по който те векове наред са били правени. Мрежата е създадена през 2004 г., за да насочи вниманието към дребните фермери, животновъди, рибари и малки производители на храна по целия свят, чийто подход към получаването и създаването на храна щади околната среда и съхранява общностите. Тера Мадре събира тези хора с учени, готвачи, ресторантьори, потребители и младежки групи, за да могат с общи усилия да подобрят хранителната система.

В балканския регион Slow Food обединява повече от 1500 членове, 11 президиума и 60 местни общности – производители на храни. Организацията директно подкрепя повече от 25 балкански проекта: от подпомагане на занаятчийски продукти заплашени от изчезване като зеленото сирене от Черни Вит, македонското сладко от диви смокини и хърватския чесън от Любитовица, през откриване и картиране на местни традиционни продукти, до промотиране на къси вериги за доставка на храни или образователни инициативи за храненето в училищата.

Целта на регионалната среща Тера Мадре Балкани е да се възраждат, опазват и развиват специфични продукти, произвеждани традиционно на богатия с кулинарните си съкровища Балкански полуостров; да се защитава поминъкът на хората, които ги произвеждат, да се насърчават младите ентусиасти към съхраняване на традициите и връщане към земята, да се спре толерирането единствено на едрото земеделие и хранителна индустрия, докато все още не са изгубени традициите.

Вкусни Балкани

На открит базар по алеите на столичната Ботаническа градина се предлагаше част от каймака на автентичните балкански храни. Лично производителите разказваха историите на своите традиционни продукти: овче сирене в мех, традиционна брънза и автентични пушени колбаси от Румъния; разнообразни сладка от Босна и Херцеговина – например смесено от грозде, патладжани и тиква; също забележителното вариво (с вид на кръстоска между грах и нахут, във формата на малки камъчета) от Петрово полье, наречено у нас секирче; сръбски лесковачки айвар; албански био зехтини, вино и сушени плодове или забележителния с мекия си аромат и нежен вкус хърватски чесън.

Колко общи са традициите в храната на Балканите и в същото време какво безкрайно разнообразие от вкусове и техники на приготвяне предлага регионът ни – установяваше всеки, дегустирал деликатесите по апетитните щандове.

Нашата страна се представи със сирене и кисело мляко от каракачански овце от село Влахи, зелено сирене от Черни Вит, смилянски фасул, нафпавок (вид бански старец) от Долно Драглище, биволски суджук от Щръклево, бърканица „Столетник” от Смилян, мед и пчелни продукти, хляб с дива мая от Стара Загора и още някои изненадващо качествени храни, всички те произвеждани по стари технологии.

Силно беше присъствието на българските вина от по-малки производители като Иво Върбанов, Орбелус, Боровица, Вила Юстина, Росиди, Шато Коларово, Винарна Братанови, учредители и членове на Българската асоциация на независимите лозаро-винари. Асоциацията беше партньор на форума и качествените вина по забележителен начин допълниха удоволствието от вкусната храна по време на двете вечери на отрито.

Храната като култура и политика
Следобяд, на 30 юни, под сянката на вековния дъб в Ботаническата градина се проведе оживена кръгла маса на тема "Храната и виното като елемент от националната културна идентичност", която пък бе последвана от трапеза на открито - дегустация на храни, приготвени от младежите - делегати на Тера Мадре Балкани 2012.

Конференциите в рамките на форума с участие на около 150 делегати от балканските страни, нарисуваха пъстра картина от тежки проблеми и бъдещи възможности, свързани с производството на истинска, традиционна храна от малките фермери. Бяха представени абсурдните законови пречки пред българските дребни фермери и по-добрите възможности, които новата Обща селскостопанска политика на ЕС ще предвижда както за тях, така и за съхраняване на уникалните местни храни.