Храна на колела

Бързата храна, продавана от предприемчиви и находчиви търговци по улиците на малки и големи градове, съвсем не е скорошно откритие. Колички и други приспособления, задвижвани от всякакъв вид сила – човешка, конска или на двигател с вътрешно горене, обхождат улиците горе-долу от времето на изобретяването на колелото, съпровождани от виковете на продавачите, познатия звън на сладоледените бусчета, а напоследък и от туитовете на хиляди азиатци, африканци и американци.

През последните 5 години обаче понятието улична храна от камионче придобива съвсем нови измерения - някъде през 2007 г. мобилните кухни напускат плантациите и работническите квартали на Южна Калифорния и плъзват по улиците на Лос Анджелис, Ню Йорк и Бостън. Дълги години мексиканските работници се изхранват с тако и бурито от подобни поразнебитени и преоборудвани, а най-често и полулегални камионетки (такъв един може да се види и в „Мачете” на Робърт Родригес), докато един хубав ден флагманите на новата кулинарна вълна не откриват предимствата на подвижните малки ресторантчета.

А те хич не са малко – ниски първоначални разходи, в пъти по-малко от тези за отварянето на бистро или кафетерия в модерен квартал, възможност да бъдат достигнати повече любители на хубавата храна по време на работния ден и, разбира се, симбиозата между също така новопроцъфтяващите социални мрежи и нарастващия апетит на прохождащите фудита.

Пребоядисаните и прекръстени камиончета започват да предлагат еклектична смес от кухни – такоси с корейско барбекю, рамен, пирожки, белгийски гофрети, текс-мекс с локални продукти първо по улиците на родния щат, а след това и в останалите големи градове на Северна Америка. Часът и мястото се държат в тайна до паркирането, посветените чакат туитове и фейсбук статуси, които често дават и тайна парола, а ловът на интересните ястия се превръща в най-очакваната част от работния ден (и нищо чудно, собствениците се насочват най-вече към офисните центрове, където юпитата могат да си позволят по-голяма от средната сума за гурме сандвич и капучино). Дори самите продавачи са изненадани от свръхинтереса и разказват, че първите минути след пускането на анонса за местонахождението приличат на сцени от „Нощта на живите мъртви” – внезапно стотици излизат от сградите и се втурват към камиончето, с подобен на зомби гладен устрем.

За съжаление лавинообразният успех на ресторантите на колела води до също толкова бързото копиране на модела от страна на големи вериги за бърза храна като „Дънкин Донътс” и „Тако Бел”, което води до объркване, пренасищане на пазара и отдръпване на голяма част от феновете. В допълнение към тези проблеми се прибавят протестите на собствениците на обикновени ресторанти, които смятат, че нелоялната конкуренция води до отлив на клиенти и силно намаляване на печалбата им. В конфликта се включват и градските власти, които засилват контрола над паркирането, липсващите лицензи за улична търговия и нарушенията на движението в пикови часове.

След дълги преговори с формираните по места съюзи на собствениците на кулинарни камиончета дейността им е регулирана, избрани са места за паркиране, а градските власти прибират допълнителни такси от лицензи и разрешителни. Към 2011 г. обаче първоначалният шум в САЩ е отминал, а уличната търговия с камиони-кухни от самоцел се е превърнала в средство за реклама на новите, вече стационарни ресторанти на пионерите.
Изненадващо горе-долу по същото време модата започва да навлиза в Европа – първо в Лондон, а напоследък и в Париж. Това предизвиква известно изумление от другата страна на океана, както и незлобливи коментари от рода на „Франция никога не може да приеме факта, че една кулинарна тенденция невинаги се заражда в границите, и затова изчаква да замре, за да могат френските кулинари да кажат, че всичко започва от Париж”. Разбира се, точно в този случай на французите би им било трудно да претендират за бащинство на идеята, тъй като повечето камиони в Париж предлагат бургери и текс-мекс кухня, съвсем в унисон с друг изненадващ тренд около Сена – лудостта по американската храна във всичките и проявления.

Макар и отношението към подвижните закусвални да преминава за кратко време от бурни овации към пълно отрицание от страна на търсещите винаги нещо ново кулинарни сноби, идеята всъщност е една от най-добрите за последните години – все така относително ниските разходи позволяват на млади хора със свежи идеи да отворят свое място, любителите на добрата храна получават отлична, прясно приготвена и доста здравословна кухня на по-ниски цени, а не е за пренебрегване и разнообразието, което може да се открие в обедната почивка – липсата на алтернативи е най-честото оплакване на офисните плъхове. Сега остава да се надяваме повече камиончета да тръгнат по улиците на Европа.