Тар(а)торът

Ако бяхме на друга географска ширина, сигурно щяхме да отделим поне страница, за да обясним пространно що е таратор и в какво се състоят основните му достойнства. Но надали има човек у нас, който да не може да приготвя това лесно и освежаващо ястие, да не говорим, че повечето хора са въоръжени със собствена рецепта, която в редица случаи се предава от поколение на поколение. На пръв поглед това кулинарно превъплъщение на краставицата и киселото мляко не крие никакви тайни, но истината е, че като всяко ястие с балкански адрес, то върви с многобройна тълпа от роднини в съседни държави.

Най-близкото му съответствие в гръцката кухня е дзадзики, което там попада в категорията на мезетата, а съставките му включват цедено кисело мляко, краставици, зехтин и чесън, които може да са подправени с копър, магданоз или мента. Това напомня за нашенския сух таратор или салата “Снежанка”, но на практика резултатът е по-различен. В Турция под името таратор се подвизава съвсем друго съчетание от продукти. Там това е сос, приготвен от хляб, орехи, зехтин и чесън, а за нашия познайник е запазена благозвучната дума джаджък. Интересно как се е получило това езиково разместване, което иде да покаже, че на Балканите нищо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед.

Не само нашият регион е оценил успешния брак между киселото мляко и краставицата и вариации по темата се срещат в Иран и Индия, съответно под названията маст о хяр и райта. Все пак е повод за национална гордост, че именно у нас потенциалът на тази великолепна супа е разгърнат с пълен размах. Краставицата може да се заменя с тиквички, моркови, маруля, целина, та дори и с тиква.