Съкровищница от вкусове

Обикновено, когато пътувам надалеч, се опитвам да не повтарям дестинации, но през октомври за втори път се озовах в Торино и дори поводът беше един и същ – Salone del Gusto e Terra Madre. Световната среща на Slow Food се провежда на всеки две години в столицата на италианския регион Пиемонте, покрай благодатната река По и в подножието на Алпите. Над 3000 делегати – фермери, малки производители на занаятчийски продукти, ресторантьори, готвачи, учители, изследователи, журналисти, визионери и духовни водачи от цялата планета се събраха за шести път, за да обединят гласове, идеи, усещания и умения и да предизвикат промяна във възприемането и оценяването на храната като култура и залог за спокоен и достоен живот.

Точно това е и най-важната задача на Slow Food – да обедини хората около вкусната храна, тази, която е по масите и на празниците ни още от едно по-добро и по-просто минало време. Знанието за много от тези продукти отдавна е изчезнало, но на планетата ни все още има хора, които помнят и използват умения, предавани през поколенията. Преоткриването им е дело на един от най-големите Slow Food проекти, наречен Ark of Taste по алюзия със спасителния Ноев ковчег. На български преводът Съкровищница от вкусове е доста свободен, но отлично отразява стойността на всички включени, очакващи да бъдат включени и все още неописани хранителни продукти от целия свят. Съкровищницата по своята същност е каталог на тези застрашени от изчезване храни и началото му е поставено през 1996 г., като дълго време действа само на територията на Италия – родината на Slow Food. Международната изследователска дейност започва малко след това първо в САЩ и Германия, а в последствие в повече от 50 други държави. В момента над 2000 продукта са включени в каталога, но всекидневно в централата на Фондацията за биоразнообразие на Slow Food, която управлява проекта, пристигат нови и нови номинации. Плодови и зеленчукови консерви; колбаси и сирена; кафе, какао и мед; ферментирали напитки, зърна и бобови, породи животни, дори и насекоми – описаните продукти се разпределят в 26 различни категории, сред които и мъглявата „други“, защото разнообразието на храната и при най-добро желание не може да бъде обхванато изцяло.

Различни италиански сортове ябълки

Цялото това културно-вкусово богатство беше в центъра на вниманието на тазгодишния Салон на вкуса, като в средата на огромното хале на бившата олимпийска зала за бягане с кънки Ovale, дизайнерите на събитието бяха сътворили впечатляващо съоръжение, изобразяващо стилизиран кораб. Опъналият платна спасителен съд беше отрупан с над 1600 храни от планетарната Съкровищница и хора, които се дивяха във възторг и удивление на внушителните колекции от тикви, италиански ябълки и най-невъобразими продукти от всички континенти. И деца, много деца, направо цели училища, които поведени от своите учители бягаха, викаха и разпитваха насред необятните съкровища, събрани с помощта на делегатите. Експонатите се увеличаваха непрекъснато по време на петдневното изложение, защото организаторите бяха дали възможност на всеки да донесе продукт и на място да го номинира за включване в каталога.

"Корабът" на Salone del Gusto

Съхраняването на традиционните продукти е от неизмеримо значение за опазването на все по-уязвимата околна среда – всички те са създадени в съзвучие с природата и законите й, според които една от най-важните характеристики на устойчивото развитие е запазването на биологичното разнообразие – диво и окултурено. Това не са само местообитания, животни, растения, гъби и микроорганизми, но и традиционните начини, по които те взаимодействат с хората.

Изключително важно е да се отбележи, че Съкровищницата на вкусове не е музей на храната – всеки един продукт носи потенциала да се превърне в успешен поминък за своите производители. Посетителите можеха да се срещнат с тези хора или на щандовете на отделните държави, или по време на интересните конференции със свободен достъп.

Част от тези вдъхновени хора бяха и от България, представена на кораба с розовия домат от Куртово Конаре, ябълката куртовка и габровския пестил от сливи, който от години се прави само от един-единствен човек в целия свят. На четирите български щанда обаче можеше да се опитат и закупят и вече прословутите смилянски фасул, зелено сирене от Черни Вит, нафпавок и млечни продукти от каракачанска овца, но също и средноголемия, леко приплеснат и сладък лилав лук от Белица, странджански манов мед, паламуд лакерда от Южното Черноморие, боров и муров мед от разложкото село Горно Драглище – все продукти, които очакват своето място в Съкровищницата. Засега в нея вкусните скъпоценности са 21, но до края на 2014 ще бъдат включени поне още толкова. За запазването на родното кулинарно богатство може да помогне всеки един от нас, като се свърже с Slow Food в България или редакцията на списание „Меню“, за да представи продукт, който смята, че е подходящ за включване в световния каталог.

Габровски пестил

Макар задължителните статистики за колосалното Slow Food събитие, на което Ark of Taste беше една от най-обсъжданите теми, вече да са публикувани (участници от повече от 160 държави, над 220 000 посетители), стойността му не е в цифрите, а в споделената енергия на всички тези хора, еднозначно насочена към опазването на планетата ни и на човешкия род чрез вкусната, чиста и справедлива храна.