Сутрешен омлет

На пръв поглед това популярно превъплъщение на яйцата не крие кой знае какви тайни и загадки. Но само на пръв поглед. В действителност то може да предизвика такива ожесточени дебати, че да засрами далеч по-аристократични гастрономични образци. За какво става въпрос?

Предмет на спор в света на омлета е всеки елемент и етап от неговото създаване – от избора на подходящи яйца (съвсем пресни или леко престояли), през начина на разбиване (с прибавяне на малко прясно мляко, сметана или вода или само със сол, пипер и бучка масло), уреда за разбиване (дървена лъжица, горната или долната част на вилицата) и продължителността на това действие.

Когато се стигне до вида на тигана, е напълно възможно да се разрази такава словесна престрелка, че незапознатите със страстта на кулинарните драми да избягат уплашено. Една школа проповядва използването на тиган от ковано желязо, друга – калайдисан меден, а трета – алуминиев. Размерът също е от решаващо значение, като той преди всичко трябва да е съобразен с броя на яйцата. Ако съдът е твърде голям, омлетът ще изсъхне, а ако е прекалено малък – няма да се сготви добре, ще е дебел, шуплест и ще се сгъва трудно. И накрая – правилната консистенция. За нея повечето са единодушни, че би следвало да е по-течна, макар че твърдите екземпляри съвсем не са рядкост и в ресторантите, и в домашните кухни.

Скромността на яйчното блюдо е само привидна и от историческа гледна точка. Легендата разказва, че когато Наполеон прекосявал с армията си Южна Франция, спрял да пренощува близо до градчето Бесиер и се угостил със зашеметяващ омлет, направен от тамошния кръчмар. Императорът бил толкова възхитен, че поръчал на местните жители да съберат всички яйца в околността и да приготвят огромен омлет за войската му.

Няма да ви досаждаме с подробности около възможните плънки и допълнения на това прочуто ястие, защото вариантите са стряскащо много. То е като платно, върху което всеки може да нарисува шедьовър по свой вкус.