Солта на живота
Ненапразно в повечето езици има подобен израз - солта е не само подправка, тя е и жизненоважна за човешкия организъм. Всъщност от сол се нуждаят не само хората, а и всички животни. Но тъй като "Меню" не е ветеринарно списание, в следващите редове ще се спрем по-подробно на значението на солта за човека.
Солта е източник на положително заредени натриеви и отрицателно заредени хлоридни йони и затова е най-важният минерал в хранителния режим на хората. Тези йони играят незаменима роля при обмена на течности в организма, за нервната система, храносмилането и за костната структура. Тялото на всеки от нас съдържа между 150 и 300 г сол и се нуждае от 3 - 5 г дневно, за да възстанови загубите от потене и изхвърляне чрез урината. В големите летни жеги човек изпотява понякога близо 20 г на ден. В такива случаи балансът бързо трябва да се изравни, за да не настъпят нарушения. В началото на 70-те години на ХХ век медицината обвини прекомерната консумация на сол за високото кръвно налягане, мъчещо все повече хора на този свят. Като резултат започна и масовата пропаганда за безсолни диети, въпреки че и до днес няма неоспоримо доказателство за причинно-следствена връзка между употребата на сол и сърдечносъдовите оплаквания.
Солта
като хранителен продукт, подправка и отрова
Фактът, че солта е толкова необходима за нас, хората, се потвърждава и от самия човешки организъм. Ние разполагаме със специално вкусово възприятие, с чиято помощ определяме нещо като солено, докато за чубрица или пипер например нямаме рецептори. Освен за индивидуалното подправяне на ястията солта се използва и при производството на месни продукти, хляб и сирене. Хлябът например не става, ако няма поне щипка сол в тестото, която да стабилизира брашненото нишесте. А когато варите зеленчуци в подсолена вода, стените на клетките им се разтварят и времето за варене се скъсява. По този начин зарзаватът запазва полезните си качества. Сол се употребява и за консервиране - осоляват се меса и риба примерно. При този процес солта извлича водата от продукта и убива вредни микроби.
По-голямата част от нужната ни дневна доза сол приемаме чрез вече обработени хранителни продукти, а не чрез овкусяване на ястията. И въпреки че голяма част от приетата сол се изхвърля от организма, има доза, която е отровна. В научната литература се посочва, че LD50 (леталната доза, при която биха починали половината от тестваните хора) е 3 г на килограм телесно тегло. Така че необходимото и смъртоносното за човека количество се различават само по фактора 100.
История
Още от най-древни времена човечеството е разбрало значението на солта за организма и се е заело с нейния добив. Във Вавилон и царството на Шумер солта е била високо ценена и ползвана за консервиране на храна. В определени региони, които са нямали излаз на море пък, тя е била много търсена и съответно скъпа. Ето защо солта е била и ценна като златото, използвала се е дори и като валута. Някои градове, като например Залцбург (на немски Salz означава сол) дължат благосъстоянието си на добива и търговията с нея. А в някои държави търговията със сол е била облагана със специален данък. В Германия такъв данък е съществувал до 1933 г.
Добив
Извличането на морска сол е най-старият начин за добив. При него водата от морето се прехвърля в плитки басейни, където се изпарява на слънцето. Солта остава на кристали на дъното на басейна и може да се изгребе. Освен по Черноморието днес морска сол се добива и по атлантическия бряг на Западна Европа и на няколко места на Средиземно море. След изпаряването на водата, солта се измива само веднъж със сладка вода, при което се запазват всички полезни съставки - магнезий, цинк и други минерали.
Най-скъпата морска сол се нарича Fleur de Sel, т.е. Цветът на солта. Тя се добива само в много горещи дни, когато на повърхността на водата в басейните се образува съвсем тънък слой кристали. Събира се ръчно и има мек вкус.
Днес най-често продаваната готварска сол идва обаче от подземните недра. Така наречената каменна сол се добива, като се пълнят кухини дълбоко под земята с вода, която разтваря солта. След това тази вода се изпомпва на повърхността, където се нагрява до точката на изпаряване. Така остава крайният продукт.
Коментари
