Симбиотична ферма Чифлик Ливади
Филип Харманджиев
Във времена, когато всички копнеем по някогашния вкус на селските кокошки и масово се храним с месо, за чиито произход е по-лесно да не мислим, Филип Харманджиев - собственик на винарна "Дамяница", на фирма за внос и търговия с вино, на верига винени магазини, бивш съиздател на „Капитал“ и „Дневник“, изучи и разви фермерска система, която имитира природата. Създаде в село Дамяница до Сандански чифлик с пасищни пилета и други животни отглеждани в естествената им среда, без антибиотици и хормони, на слънце, въздух и достатъчно пространство.
Фермата осигурява чисто и вкусно месо на около 200 семейства, абонирани за директните й доставки. Част от продуктите се предлагат и свободно в мобилен магазин в столицата – специално оборудван камион, който паркира по няколко часа през работните дни на различни места в града. В Германия и Италия например е пълно с такива. Дано и у нас скоро да станат повече!
Промяната
Хората са способни на доста сериозни промени в живота си. Ето примерът с Филип Харманджиев - ще се убедите сами, ако го посетите в Дамяница, стига да ви е интересно. Когато е там, тоест поне три дни в седмицата, той с готовност посреща гости, показва и разказва за своята устойчива симбиотична ферма. В Чифлик Ливади е не само интересно, а много весело и човек научава хиляди чудеса за животните. Може да прегърнеш новородено агънце, да хвърляш царевица на прасетата, да галиш телетата между рогцата, да подкараш патките към гьола им, да играеш с козлетата, видиш как се разчупва яйце в инкубатора и от него се появява пиленце.
Но извън тези забавления това е устойчив бизнес, начин да се произвежда храна – чиста и полезна, интелигентен метод да се развъждат в естествена среда домашни животни и да се избегне хватката на индустриалната храна, която ни превзема.
Като малък Филип откровено мразел земеделската работа, когато му се налагало да ходи с баба си на лозето, най-вече заради нейната монотонност. Така че едва ли си е представял как един ден ще посвети по-голямата част от времето си на стопански животни и ще влага толкова мисъл и ентусиазъм в отглеждането им. Но открива фермерската философия на Джоел Салатин от Вирджиния – човекът, обявен от списание Time за най-добрия фермер в света. И тъй като сериозно го занимава устойчивостта на всяка човешка дейност, както и чистата и добра храна, Филип просто разбира, че тези идеи са за него. Още повече, че голяма част от помещенията и постройките на някогашния винпром "Дамяница", сега негова собственост, пустеят от години. А наоколо са се ширнали доста ливади.
Днес като фермер той изглежда просто влюбен в животните, пълен е със знания за тях и ненаситно учи още – от книги и най-вече от опит.
Кръгът на фермата
Какво е Чифлик Ливади? Ферма по модел на природата, но с умна и веща човешка намеса. В някогашната дестилерия и част от доскоро непотребните помещения, в задните дворове на винпрома, както и по околните пасища, живеят кокошки, пуйки, гъски, патици, токачки, овце, кози, прасета, крави, кон, магаре, кучета… И две яребици, чието гнездо случайно открили при косене и отгледали заедно с другите птици. А също много важно: червеи – съществена част от кръговрата тук, те са свързани с получаването на компоста и с протеиновата диета на пасищните пилета, които, знаем, обичат да ги кълват.
Лесно е, твърди Филип, който е убеден, че у всеки от нас е заложено да има отношение към фермерството. Трябва само да се доверим на инстинкта на животните. Те си помагат взаимно и помагат на стопаните си – така е било открай време и точно това е позволявало шепа хора да отглеждат много животни, градини и ниви.
Джоел Салатин (от Polyface Farm) всъщност преоткрива принципите на природата, но се намесва и с интелекта си. „Той е голям мислител и учител, казва Филип. Прочиташ пет негови книги и си много напред. Иначе трябваше да уча 4-5 години“.
Основната идея при симбиотичната или поликултурна ферма е, че в природата нищо не се губи и всяко нещо има своето предназначение. Отпадъците от едно животно стават за храна на следващото, а което не е от полза за животните, се прави на компост - той служи на растенията, които пък хранят и животните, и хората.
Правенето на компост е изкуство, сравнимо с месенето на хляб. Растителните и всякакви органични отпадъци плюс кравешката тор се преобразуват последователно от бактерии, гъби и червеи в храна за растенията. За да стартира компостният процес компонентите се дозират така, че да се получи съотношение 30/1 между въглерод и азот. Резултатът е биохумус – мощна храна, с която в Дамяница се отблагодаряват на лозята и земята си за плодовете й. А за да затворим един кръг, гроздето, което например отпада при сортиране за вино, го хапват с наслада прасетата. Козите пък ядат и усвояват чепките, които иначе трудно и бавно се компостират.
Когато стадото кози и овце бъде качено нагоре в планината на лятна паша, тогава в тяхната кошара (бившата дестилерия) ще пуснат част от прасетата – в дебелата постеля на бюлюка, (както местните наричат стадото) има заровена фуражна царевица – а за нея прасетата са готови на всичко. Те разравят дълбокия слой от талаш и бъдещ компост, за да стигнат до меките леко ферментирали зърна и същевременно вършат полезна работа, защото я обръщат, за да стартират компостните процеси нуждаещи се от въздух и влага. С други думи прасетата действат вместо трактор, и то напълно безплатно. Оказва се, че тези симпатични и непретенциозни веселяци са изключителни работници. Ако бъдат оставени достатъчно дълго на дадено място, те изорават земята идеално и дори я почистват от някои упорити плевели като троскота, чиито корени са голям деликатес за тях. После стопаните само трябва да разпръснат семена за новите посеви и да пуснат там кравите, които ще ги затъпчат.
Всъщност наука за този вид фермерство няма – всичко се базира на опит и усет. Според Джоел Салатин едно от най-важните неща за доброто гледане на животни е чистата и суха постеля, затова и тя се сменя на определено време. Във фермата изцяло липсва неприятна миризма – нито при овцете ще я усетите, нито при кравите.
За пасищното отглеждане от огромно значение са и електропастирите - жички, по които тече нискоамперажен ток с висок волтаж. При докосване те „парят“ неприятно и благодарение на тях животните стоят оградени, или както казват "на падок", по пасищата. Жилещите жички предпазват и от набези на хищници. Леките конструкции лесно се местят от едно на друго място, за да се сменя и пасищната зона на животните – за по-добра хигиена и почивка на растенията.
Пасищни кокошки и пилета
Фермата започва с пилетата - те и сега са неин търговски стълб. През прототипната 2011 година стартират с малко пилета от месодайна порода (бройлери), малко кокошки и 3 крави. Когато през 2012 рязко увеличават обема, претърпяват сериозни загуби, поради високата смъртност на бройлерите. „Мислиш си, че си научил всичко, а то никога не е така, казва Филип, пък и година с година няма еднакви. Тази година сме доста по-уверени – направих добър екип от хора, които умеят да гледат животни. Това веднага ми позволи да взема овце и кози, доста голямо стадо – двама човека едвам се справят. Плюс кучета пазачи.“
В самото стопанство е дворът с родителските семейства на бройлерите – именно тук се пъчат и наперено кукуригат петли с яркочервени гребени, а някои женски са доста проскубани от набезите им. Тук са и пуйките и пуяците със странните си червени висулки.
На част от близкото пасище, в обширно и оградено с електропастир място и снабдени с курници на колела, живеят кокошките носачки. Там те волно и доволно почистват терена от скакалци и буболечки, тоест провеждат пестицидна програма, но съвсем безвредна. После снасят на тъмно и тихо в чисти заслани със слама полози. Практически производството на яйца изобщо не е важна част от търговския план на такава ферма – то по-скоро е бонус от страна на кокошките към почистването на пасището.
На съседната ливада, където са кафезите с бройлери, тревата трябва да е ниска – затова или косят предварително, или пускат кравите да опасат. После торът от пилетата ще стимулира тревата и на това пасище след месец отново ще пуснат кравите. След тях тук ще преместят свободните кокошки носачки – те ще предпазят пасището от мухи като изкълват ларвите им още в "тортите" от кравите и ровейки ще интегрират тора в земята.
Цялото това взаимно допълване звучи като магия, но тук е съвсем естествена част от работата.
С какво в крайна сметка са различни пасищните пилета от останалите бройлери? Просто живеят на слънце и чист въздух, спят цяла нощ и разполагат с нова, свежа трева всеки ден. Подслонени са в подвижни кафези, сковани от дъски, тел и винил, които се местят постоянно на нови места. Хлорофилът на тревата е детокс лекарството им, а билките са естественият им антибиотик. Растат без ваксини, лекарства, хормони и стимуланти и, ако някое пиле не се чувства добре или както казват хората тук - чумрее, това си личи и го отделят веднага. Лекуват го с малко повече ябълков оцет, пробиотици и най-често то оцелява. Отгледани са без стрес, движат се достатъчно в естествена среда и имат на разположение любимите си червеи – чисти протеини. А и цикълът на отглеждането им е доста по-дълъг от този на индустриалните пилета - над 80 дни.
Ролята на храната им е изключително важна – тук 20% от нея са трева и билки, а останалото – червеи, буболечки и зърно – добра смеска от слънчогледов шрот, пшеница и царевица, в която няма соя, антибиотици или трупно брашно. Дават им и камъчета - с тях те пълнят воденичките си, за да могат да смилат храната. И колкото повече камъчета поглъщат, толкова по-добре наддават, защото по-пълноценно усвояват храната.
Това е - нищо необикновено, но месото им е пълно с вкус и аромат, сочно и насищащо. И най-важното - човек знае, че яде чиста храна.
Още по-устойчиво
Като изобретателен и творчески настроен човек Филип Харманджиев е намерил в своя чифлик с животни истински простор за нововъведения с цел затваряне на цикъла и все по-безотпадъчна и максимално ефективна работа като печка от типа rocket stove, изпълнена по дизайн, подарен от немското правителство на африкански бежански лагер - уникално ефективна, развиваща до 800° С, тя изгаря дори и дима, а пепелта от двумесечната й почти постоянна работа се събира в шепа. На нея готвят храна за кучета и прасета като същевременно изгарят всякакви отпадъци непригодни за компост, както и камарите стари палети от винпрома. Има и друга печка със специфичен дизайн - за карбонизиране на стари дъбови бъчви например. Така получените ароматни въглища ще служат за приготвяне на необикновено вкусни барбекюта. Навесите и курниците се покриват с печатарски плаки от алуминий, отпадъчен полиграфски материал, който изолира невероятно добре.
Запаленият фермер е намислил да създаде сайт, за да сподели целия си опит. Плановете наистина са много: скоро от млякото на кравите от породата жарсей, отглеждани изцяло пасищно, ще започнат да правят масло и сметана с помощта на малки машини, купени в Украйна.
Заедно с един производител на оранжерийни зеленчуци са посадили край Струма различни зарзавати, но тъй като Филип държи да се спазват някои принципи на биодинамиката, засега това са само опити. Във всички случаи зеленчукопроизводството ще се развива.
Обмисля се и възможността да пускат овцете в междуредията на лозята – животните ще пасат тревата и ще наторяват. Самите лози ще трябва да се оградят с електропастир и само традиционно тесните междуредия може да се окажат проблем.
Храна или лекарства, изберете сами!
Много по-тежък обаче проблемът с храната по света и в България, в частност. Въпреки някои щастливи изключения като Чифлик Ливади и неговия идеолог или като фермата на Джоел Салатин в Щатите, международните корпорации предприемат целенасочени действия, за да завзема индустриалната храна все повече територии. Всеки централизиран държавен контрольор на храните например е крачка към едрия бизнес и в полза на всички брънки по дългата хранителна верига, включително и гигантската фармацевтична индустрия. Защото чиновническият контрол съвсем не е нужен там, където човек сам вижда с очите си как се отглежда храната му. За подобни малки или средни ферми за директни доставки трябва да важат различни правила, насърчаващи тяхното създаване и развитие – нали те ни дават чистата и вкусна храна!
Повечето хора са склонни да обърнат света, за да си намерят добър доктор или лекарства, когато са болни, но съвсем не се интересуват къде, как и с какво е отгледана храната им. Доста нелогично, нали?
Човек има избор – или да плаща на фермера, или на доктора.
Нима вярваме, че един домат, отгледан на хидропоника – не видял нито слънце, нито почва, е добър за нас? И продължават ли да смятат повечето потребители, че рибата е полезна, макар и тъпкана само със зърно? Всяко мляко или продукт от животно, което се е хранило само с трева или въобще с естествена за него храна, е истински полезен за човешкия организъм. Така че дано да се появят още предприемчиви фермери у нас, дано да се развият фермерските пазари и да имаме достъп до храна, гледана в естествена среда. В нашата страна все още има достатъчно земя, слънце и вода.
За повече подробности, свързани с Чифлик Ливади: http://www.livadi.bg/
Галерия
Коментари
