Розова вълна
Розето... Без съмнение това е един от хитовете на винения пазар у нас. Невероятно, но факт.
Преди години то се появи плахо по рафтовете на българските супермаркети, предизвиквайки недоумение и дори презрение, но за гoдина-две разви такава търговска скорост, че днес едва ли има българска изба, която да не предлага поне едно розово вино в асортимента си. На пръв поглед, пълна липса на логика, но обяснението всъщност е много просто. Хората го обикнаха, защото е универсално: може да се съчетава с почти всяка храна, може да се предложи като аперитив без претенции, може дори да се пие като вечерно питие в бара.
Като цяло розето се възприема с известна доза скептицизъм от сериозните ценители, които го считат за не чак толкова стойностно. Само че пазарът го търси.
Розето е може би най-подходящото вино за леки ястия, за свежи плодове и салати, за изтънчени рибни специалитети. По цял свят то се е превърнало и в синоним на романтика в прохладните морски вечери.
Вината от този тип се отличават с леко тяло и сладка нотка. Трябва да се поднасят изстудени, в компанията на леки храни.
Производ-
ствени тайни
В миналото розовото вино се е произвеждало по най-различни методи, но днес се използват два процеса. Предпочитаният е сокът на гроздето да се настои (тоест да престои) за няколко часа заедно с ципите веднага след смачкването, като за целта се използва червено грозде. След това сокът се отделя от ципите и ферментира отделно, както при белите вина. Краткият контакт между сока и ципите му придава този лек розов цвят, откъдето идва и името. Затова то е и толкова различно и притежава качествата едновременно на червените и на белите вина. Както специалистите го определят – на аромат е червено, а на вкус – бяло вино.
Много от известните розета се правят и чрез смесване на известно количество готово червено вино с готово бяло вино. Този процес дава задоволителен розов цвят, но обикновено тялото и вкусът на подобни вина се различават значително от тези на добрите розета.
Розов свят
Подобно на много други вина розето също идва от Франция. За негова родина се считат по-топлите, южни райони на страната на петлите, където има голямо пазарно търсене на сухи вина, които са достатъчно освежаващи, за да се пият в горещите летни дни и все пак имат някаква връзка с червеното вино, което е на почит при французите. Най-известната със своите розета област е Прованс, макар че и по долината на Лоара розовото вино почти се изравнява по дял с бялото.
В Испания също имат сериозно отношение към розето или росадо, както е на каталански.
Розовите вина не са особено популярни в Италия, където обикновено използват за тях названието росато (rosato), макар че понякога по-тъмните разновидности се наричат киарето (chiaretto).
Интересно е, че в САЩ също започват да се произвеждат масово розета от 80-те години насам, но там ги наричат blush (румени).
У нас, както вече казахме, розето се радва на особено голяма популярност от няколко години и е един от лидерите по продажба. По-голямата част от винопроизводителите вече предлагат поне по едно розе, но си струва да купувате такива на утвърдени производители на розови и бели вина. Сред тях са ВИ "Варна", ВИ "Драгомир", "Домейн Бойар", "Катаржина", "Свищов" и много други.
Новият свят (най-вече Чили и Аржентина) също е представен у нас с някои отлични розета, които са по-интензивни на цвят. Това не бива да ви плаши, защото и ароматите, и алкохолните градуси на тези вина винаги са с една идея по-високи от европейските. За това пък този тип по-интензивни розета са чудесни с леки бели меса – пилешко, червени и бели риби, както и с всички ястия на сметанова основа.
Най-важното е да запомните едно важно правило – подасяйте го добре изстудено!
Юлия Костадинова, DiVino
Коментари
