Роман с вкуса, ароматите и темперамента на Неапол
Търсете в книжарниците СЛАДКА ТЕОРЕМА от Франко Ди Маре! Или я поръчайте на VintageClub.bg.
Романът, издаден от Gourmet Publishing „Сладка теорема“ е една забавна, вкусна и страстна история от италианския юг с дъх на зехтин, патладжани и морски дарове, гарнирана с южняшка чувственост и велики рецепти от неаполитанската кухня - метафори на любовта и живота.
Автор на романа е известният италиански журналист и писател Франко Ди Маре. В миналото той е бил специален пратеник в горещи точки по света, днес е водещ в сутрешния блок на РАИ 1. Първият му роман, „Не ме питай защо“, е екранизиран със заглавието „Ангелът от Сараево“. След успеха на втория роман, „Кафене на чудесата“, чието действие се развива в измисленото селце Баучи, тази нова история отново се случва там, на Амалфитанската ривиера, този път родена от влечението на автора към забележителните кулинарни традиции на родния му Неапол и близките околности.
Предлагаме на нашите читатели интересно интервю с Франко Ди Маре за романа му „Сладка теорема“.
Сладка теорема (оригиналното заглавие в превод е „Теоремата на рум-бабà“) прави паралел между готвенето и любовта…
Франко Ди Маре: Сладкишът от заглавието (рум-бабà, саварина – бел. ред.) е метафора на съпружеския живот и съпружеската любов. На пръв поглед изглежда лесно да се направи неаполитанския сладкиш бабà, защото съставките му не са много: яйца, брашно, масло, захар, бирена мая, щипка сол, ром. В действителност обаче никак не е лесно – по същия начин, когато се влюбим и се оженим, си мислим, че като я има любовта, всичко ще е лесно. А в действителност е много сложна задача да се постигне един успешен семеен живот. И в двата случая грешката ни е, че не се задълбочаваме и тогава един малък пропуск се натрупва върху друг, а човек все си мисли, че ще успее да ги поправи.
Кои са съставките, които успешно изграждат една история?
Ф.Д.М. Същите, които са необходими, за да се получи сладкишът: много внимание, отдаденост и любов.
Героите на книгата са Проколо Йовине и Якопо Тадеи. Единият е собственик на напълно традиционен ресторант, а другият – застъпник на молекулярната кухня и разбивач на сърца. Какво мислите за отношението между традиция и новаторство в кухнята и в живота?
.jpg)
Ф.Д.М. Те са две страни на една и съща монета – няма новаторство, което да не е трябвало да се вслуша в традицията. И обратното, няма традиция, която да не носи в себе си кълновете на новаторството – ние например не се храним така, както са се хранили предците ни. Не правим рагуто със свинска мас или сланина (което е процес на възприемане на новото), макар че все така го наричаме „традиционно“. Начинът на готвене също се е променил, днес се борави по различен начин с температурата на готвене, имаме микровълнови печки и т. н. Същото се отнася и за живота, обществата имат нужда от пионери, които да носят новото и да вървят напред; в политиката например един консерватор, който не се променя, остава назад в историята: ако консерваторите си бяха останали същите като някога, още щеше да има робство в Америка, така че няма смисъл да се говори за чист консерватизъм, нито пък за новаторство на всяка цена, защото това не води до никъде. Традиция и новаторство трябва да вървят ръка за ръка.
Друга метафора в книгата е ястието паста с боб, което се яде „отлежало“, на следващия ден. Отново има връзка с отношенията между хората...
Ф.Д.М. Това е историята на Проколо и красивата му съпруга... След години техният брак е донякъде „отлежал“ и по този повод Проколо обяснява, че бракът е като пастата с боб, по-вкусна, когато е отлежала. Жена му обаче не е съгласна, тя предпочита пастата с боб да е прясна, току-що сготвена, но в крайна сметка ще се съгласи с него. Така става, когато искаме да се залъжем, че нещата са си наред, а всъщност не са. В такива случаи помага един обновяващ тласък.
Какво ще кажете за „религията“ на пармиджаната с патладжан?
Ф.Д.М. Това не е ястие, а едно от доказателствата, че Бог съществува. Свързва продуктите на земята с продукти от животинска преработка, а именно моцарелата. Сиренето, сосът, доматът, зехтинът. Като синтез на способността на човека да превръща продуктите на земята и на живота в любовна връзка. Това си е философски трактат, а не само ястие.
Защо избрахте профитерола за финална рецепта в книгата?
Ф.Д.М. Това е възможно най-еротичният сладкиш. Като снежинките е: всяко еклерче съдържа същността на сладкиша, но сам по себе си не е достатъчен, защото сладкишът се състои от много еклери, събрани в едно. Както атомът и вселената - атомът съдържа цялата информация за вселената. Профитерол от един единствен еклер не съществува, това е и метафора на обществото. Този сладкиш е роден между Франция и Италия – съчетава крема шантийи, считан за върховна еротика във френското сладкарство и създаден от сладкаря на принц де Кондѐ, и тестото, създадено от сладкаря на Катерина де Медичи, който е автор на така нареченото биньѐ в Италия. Съчетание на италианска креативност и френска еротичност. И наистина, профитеролите трябва да се консумират не „преди“, а след срещата на двама влюбени, които най-после са правили любов и с това са си заслужили сладкиша.
Как се роди влечението ви към кухнята?
Ф.Д.М. Произлизам от фамилия на доставчици на стриди, а дядо ми по майчина линия беше сладкар и готвач със сериозна подготовка, работил в най-известните хотели в Неапол и във Франция. Научен съм да се храня добре, а също и мога да готвя добре. Така се ражда влечението ми, макар че, както стана дума, кухнята за мен е метафора на живота.
Коментари
