Плодове на масата

Когато говорим за плодове, сигурно много рядко имаме предвид ботаническото определение, че плод е узрелият яйчник, заедно със семената, на цъфтящо растение. В ежедневната реч понятията са доста противоречиви. Когато плодовете на растенията се разглеждат като храна, думата плод обикновено се отнася само до сладките и месести плодове, например на сливата, ябълката или на портокала. Много често срещани зеленчуци, а също така ядки и зърнени храни, са плодове на растенията от ботаническа гледна точка. Между зеленчуците, които не се смятат за плодове, са доматите, патладжаните и чушките. За специалистите те са плодове, но се приемат за зеленчуци в готварството. Други зеленчуци като диня и пъпеш се възприемат от консуматора за плодове. Но какво бихте казали за тиквата? Повечето хора биха я нарекли също плод, макар че и тя е зарзават, както ще потвърди всеки вещ по ботаника. Най-общо казано, разликата се състои в това, че плодовете се добиват от многогодишни растения, а зеленчуците - от едногодишни. Освен това при плодовете съдържанието на захар е по-високо. А самият плод се развива от опрашения цвят на растението, докато зеленчукът се образува от други негови части.

И така - какво е особеното на ябълки и круши, грозде, праскови, портокали, банани и т.н., което ни кара да ги ядем? Ако погледнем в Библията, ще видим, че плодовете са били първата храна на Адам и Ева, а и както знаем, първият повод човекът да стори грях. От чисто историческа гледна точка също може да се твърди, че плодовете са спасили нашите най-древни прародители от гладна смърт просто защото са били най-лесно достъпни. Висели са си от клоните на дърветата и единственото усилие на хомо сапиенс се е състояло в това да си ги откъсне. Затова и не е чудно, че първите човешки крачки, направени от маймуни, слезли от клонака, са били там, където през цялата година има плодове - в тропическия пояс на Африка. Много по-късно вече хората са се научили да събират грудки и да разкопават земята за ядливи корени, а земеделието е достижение на хилядолетия еволюция. След още няколко десетки хиляди години сме започнали целенасочено да отглеждаме плодове.

По всяка вероятност първите са били маслини и смокини. За смокините знаем, че листата им са послужили за облекло на Ева и Адам след грехопадението. Някъде около 2000 г. пр.Хр. те за първи път се споменават във вавилонски писмен източник. А маслините са били изключително ценни за народите около Средиземно море, защото са били суровината за зехтина, една от най-ранните стоки, с които се е практикувал международният внос и износ.

Римляните, тези гениални организатори на стопанския живот, са открили и плантациите, засаждайки малки гродини и по-големи площи с круши, ябълки и череши. Едно от най-ранните описания на подобни градини пък е дело на гръцкия поет Омир, който в "Одисея" описва как цар Лаерт познал сина си Одисей след дългогодишното му отсъствие, като го накарал да изброи сортовете плодове, засадени в градината на двореца. В песен 24 на епоса се казва: "Като малък те придружавах на разходка под дърветата и ти ми назоваваше и показваше всяко едно от тях. Беше ми подарил 13 овошки с круши, 10 с червени ябълки и 40 смокини."