От Европа до Земята
Дали новата селскостопанска политика ще помогне за по-зелено земеделие? Може ли Европа да бъде водеща в земеделието, щадящо околната среда, помагащо на малки стопанства и опазващо разнообразието?
Тези въпроси са погрешни. От около две години, след като стана ясно, че новата програма на ЕС ще включва неща като зелено земеделие, устойчиво развитие, отглеждане на биопродукти, за мнозина това беше повод за еуфория. Само че по политически причини първоначалните планове малко по малко претърпяха промени, които обещават крайният вариант да бъде само в някои нюанси по-различен от досегашната политика в областта на земеделието и храните.
С гръб към обществото
През март, когато основните рамки вече станаха ясни, а Европейският парламент прие Общата селскостопанска политика (ОСП), Карло Петрини, президент и основател на Slow Food, световна организация, която работи за опазването на традиционни храни и подкрепя дребни и средни земеделци и преработватели, отбеляза, че е изгубена възможността за важна промяна в Европа. Според него политиците са обърнали гръб на желанието на гражданското общество новата ОСП да бъде по-зелена, по-устойчива и честна.
За средните и малки земеделци опазването на околната среда означава добро бъдеще за поминъка им. Недостатъкът на големите селскостопански компании е липсата им на ангажираност с района, в който работят. За една голяма компания, отглеждаща зърнени култури, използването на силни торове за няколко години не е проблем - след това тя може да премести насажденията си в друг район и да остави зад гърба си окислена почва и остатъци от препарати, които ще се разграждат години напред.
Свят в оранжерия
От Slow Food отбелязват като негатив отказът на много от предложенията, щадящи околната среда, като например система за редуване на земеделските култури. Това е един от начините за естествено увеличаване на добивите, използван от векове. Всъщност всяка баба на село ще ви обясни, че не си оставя доматите две години поред на едно място.
Въпросът обаче е – как може това да се постигне в модерното земеделие, при отглеждането на огромни масиви зърнени култури и еднотипни оранжерии? Ами почти е невъзможно, наистина. Преди няколко месеца попаднах на документален филм за произхода на храната - We feed the world, с незабравими кадри от оранжерии в Испания. Слънце, под което стъклено-найлонови клетки обграждат домати на няколко етажа. Емигранти, които от сутрин до вечер поливат с разтвори, пръскат, берат с колички червени топки, часове по-късно опаковани в касети и експедирани за цяла Европа. Тези оранжерии със сигурност вземат субсидии. Субсидира се отглеждането на пшеница, посипвана с нискокачествени изкуствени торове, след които остава изтощена почва; субсидира се пръскане с пестициди, от които пчелите измират...
Начинът, по който се субсидира земеделието в ЕС невинаги е начин изостаналите да напреднат, а бедните да се доближат по стандарт до богатите. Пример – България. Субсидирането на площ роди толкова изкривено земеделие, че дори с генерално нова ОСП ще трябват години, за да се промени облика на селското стопанство.
Българските дисбаланси
Като цяло въпросът дали в България субсидиите са помогнали или навредили е доста спорен и моето лично мнение е, че са донесли повече проблеми, отколкото ползи. Именно изкривеното субсидиране заличи традиционни отрасли като производството на плодове и зеленчуци, отглеждането на животни, а ги замени с едри земевладелци и площи със зърнени култури. Наливането на пари върху размер на територия, а не според ползата и резултата създаде местни феодали и цяла класа от нови „бизнесмени“. В един момент това убива конкуренцията и напред излиза не този, който отглежда и продава качествен продукт, а онзи, който умее да договори повече субсидии.
С най-добри намерения еврокомисарят по земеделието Дачиан Чолош обяви идеи за по-справедливо разпределяне на европейските пари. За българските власти обаче статуквото се оказа по-удобно и в края на март земеделският министър Иван Станков попари надеждите с новината, че страната ни си е договорила запазване на досегашния начин на субсидиране. Т.е. без значение какво се отглежда на тази земя, парите ще са еднакви. И по пазарна логика е естествено земеделските производители да изберат култура с малко разходи, рискове и донякъде гарантирана цена – като пшеницата например.
Обещанията за по-екологично земеделие също претърпяват провал – първоначално 30% от директните плащания трябваше да са по различни мерки, опазващи околната среда. Освен това 7% от субсидираните площи трябваше да са за зелено земеделие. В хода на спорове и лобизъм делът падна на 5%, а за България пък ще има съвсем различна схема, извън изискванията, казва министър Станков.
Зелено развитие
Сега и малко оптимизъм. През миналата година пазарът на био храни в България е нараснал с 40%, а за тази се очаква 25% ръст. Все още голяма част от тези храни са вносни, но биологичното земеделие и производството на традиционни храни и напитки бавно набира сили. В България вече има над 2000 производители, преработватели и търговци на био храни, по данни на земеделското министерство. Повечето от тях са малки и семейни фирми, силно застъпени са пчеларите.
Това обаче не стига за опазване на околната среда, която страда и от това, че си купувате био мляко от Германия например, или био конфитюр от Франция. Последиците за околната среда не са добри – транспортирането означава вредни емисии, допълнителни разходи за преноса и за опаковането. Наистина, кое би било по-добре за природата – да си купите мляко от близкия малък производител, на когото имате доверие и който може да ви го налее във ваши стъклени бутилки, или да изберете органично мляко в картонена кутия от супермаркета, пропътувало стотици километри?
Тенденция в развитите, а и в развиващите се страни, e да расте търсенето на естествени, традиционни храни, според сезона. Това търсене би трябвало да стимулира разнообразното земеделие, отглеждането на плодове и зеленчуци, типични за всеки регион. Заради системата за субсидиране обаче земеделие се прави не според търсенето, а според разпределените централизирано пари. Не на последно място, субсидирането на големите, за да станат още по-големи, е един от основните фактори за поскъпване на земеделската земя. Ако например искате да навлезете в производство на зеленчуци в район с висока безработица и много обработваеми площи (Североизточна България е такъв пример), покупката на земя ще ви струва скъпо, а и обградени от огромни зърнени площи, едва ли ще се чувствате добре.
Стъпки заедно
Коалиция от няколко организации ще се бори срещу безогледното експлоатиране на природните ресурси в Европа. В обединението влизат Slow Food, „Приятели на земята“, „Помощ в действие“, Birdlife, Biofuelwatch, Организацията за състрадателно отношение към селскостопанските животни и Европейското бюро за околна среда. Целта им е да обърнат внимание на ЕС и на отделните правителства в Европа върху намаляване на следите от използване на земята, включително за земеделие, преработвателна промишленост и различни човешки дейности.
Ако искате да се ангажирате – у нас можете да се свържете с родни организации-партньори на сдруженията от коалицията, като българския клон на Slow Food.
Коментари
