Опазването на биоразнообразиетo е една от най-важните задачи на Slow Food
Белишкият лук е само една от многото местни разновидности зеленчуци, които се отглеждат на съвсем ограничени територии
През изминалите дни Европейската комисия публикува средносрочния си доклад за мониторинга на биоразнообразието в Европа. Документът от 18 страници приключва с констатацията, че въпреки усилията, положени от страните членки, през последните четири години не е имало подобрение на състоянието на биоразнообразието на свързаните със земеделието местообитания и не е направен напредък за достигане на поставените за 2020 г. цели.
Ситуацията продължава да бъде негативна в 77% от европейските местообитания, като повече от половината растителни и животински видове на контнента са в риск. Новият доклад на Европейската комисия подчертава, че не се прави достатъчно за промяна на тази тенденция и посочва интензивното земеделие като една от най-сериозните причини за нарушаване на биоразнообразието.
Настоящата драматична ситуация на биологичното разнообразието може да доведе до изчезване на 10% от растителните и животински видове до края на този век. Според учените в момента тече шестото масово изчезване на видове в историята на планетата ни и човекът със своята дейност е основната причина за това.
Пиеро Сардо, председател на Slow Food фондацията за биоразнообразие, напомня: „Повече от 15 години Slow Food работи за опазване на биоразнообразието в земеделието и хранителната промишленост и с президумите (проекти за защита на продукти в риск) и Съкровищницата на вкусовете (световен каталог на застрашените храни) постигна конкретни резултати в много страни по света, както свидетелства проучване, проведено с университетите в Торино и в Палермо. Но става дума за капка в морето,“ добавя той, „и трябва да заявим силно и ясно, че е необходима истинска, пълна културна революция: посоката на тази катастрофална ситуация може да се обърне само чрез промяна на начина на потребление на всеки от нас. Започваме нов етап, за да реагираме на една крайна извънредна ситуация: Slow Food създава Бюлетин за агробиоразнообразието, чрез който ще се опитаме да информираме по прост и достъпен начин, да насочим прожекторите към проблемни ситуации, да посочим възможните решения и да поставим акцент върху вече постигнатите позитивни резултати, така че положителният опит да може да бъде повтарян и адаптиран към различни местни ситуации. Твърдият избор на един от двата производствени модела трябва да бъде ясен: интензивното производство на селскостопанска продукция и хранителни продукти е основната причина за загубата на биоразнообразие. Моделът на мултифункционално, многоцелево и дребно земеделие пък е в състояние да поддържа във времето качество и възобновяемост на природните ресурси, да опазва биоразнообразието и да гарантира непокътността на екосистемите.“
Slow Food работи в България от 2004 г., като организацията търпи непрекъснато развитие и постижения. Създадени са 4 президиума, а още един е в процес на регистрация; 17 местни общности – конвивиуми, работят в страната, а българските продукти включени в Съкровищницата на вкусове са повече от 50.
Някои от тях ще може да се опитат и купят на пазара, организиран на 24 и 25 октомври в Детския научен център „Музейко“ в рамките на форума Terra Madre България 2015. Там всеки ще може да се срещне с малките производители на хранителни продукти, на чиито усилия и начин на живот разчитаме, за да запазим биологичното разнообразие на страната ни.
Какво можем да направим самите ние:
• да ядем колкото е възможно повече прясна, сезонна и местна храна;
• да научим повече за храната ни и нейните прозводители;
• да сме любопитни и да търсим разнообразни местни продукти;
• да ядем по-малко месо и то от местни ферми, които отглеждат животните етично и пълноценно;
• да намалим изхвърлянето на храна, както и на всякакви други отпадъци;
• да се научим да готвим;
• сами да отглеждаме храната си, като потърсим местни сортове и породи.
Коментари
