Новите традиции на Йоаким Груево

Ако попитате в Йоаким Груево за вкусна храна, веднага ще ви пратят в ресторант „Въча“, за да опитате дъхавата шкембе чорба, която приготвят там. Прославила се след медийни публикации и множество положителни отзиви от клиенти, застроената с яйца и кисело мляко супа от свински стомах e кулинарна емблема на селото. Но с какви други вкусотии е известно то?

Ресторант "Въча", снимка: "Гугъл Стрийт Вю"
Според Нели Стоилова и Мария Лазарова от читалище „Просвета – 1927“ в земеделието на селото най-предпочитани са зеленчуците – домати и чушки. Но и двете споделят, че климатът толкова се е променил, че растенията трудно успяват да дадат плод на открито. По-добри резултати се получавали при оранжерийно отглеждане, което е добре познато в селото, макар в миналото често то да се е използвало за цветя – карамфили, гербери, рози и зюмбюли. Сега в единия край на Йоаким Груево има масив от 100 дка с високотехнологични хидропонни оранжерии за домати и краставици, които дават първата си продукция още през март.

Оранжерии с домати в Йоаким Груево, снимка: Агро Пловдив
Най-голямото природно богатство на селото е река Въча, която го обгражда от север и запад. Кметът Наум Нихтянов твърди, че по цялото ѝ течение няма нито едно заустване на промишлени води, което гарантира чистотата ѝ. Водите на реката се използват от модерен рибовъден комплекс, който освен очакваните шаран и дъгова пъстърва предлага и кохо сьомга, и есетрови риби.
Малки есетри, снимка: "Ерим фиш"

Кохо сьомга, снимка: "Ерим фиш"
Близостта на реката, разбира се, е определяла риболова за един от основните поминъци на селото, като фактор за това е била и малката площ на землището на Йоаким Груево – по-малко от 6000 km². Тази аномалия за обширната Горнотракийска низина се дължи на това, че селото е на не повече от 150 години и земите му са взети от околните селища. Макар и кратка, историята му е интересна, което си личи и от куриозния етнически състав. Според кмета повече от половината жители са копанари – власи, преселили се от Дунавския регион през 20-те години на миналия век. Основното им препитание е било изработването и търговията на дървени домакински пособия (лъжици, нощви, корита, вретена и хурки) от върба или топола. Сега този занаят е изчезнал в Йоаким Груево, както почти е изчезнал румъският диалект на този етнос. Останалото население на селото е от потомци на бежанци от Одринска Тракия.

Историята на Йоаким Груево никога не е била добре проучвана, но сега с това се е заел кметът, който събира от различни архиви информация за селищна монография. При срещата на екипа на проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ в читалището на селото се оказа, че липсват достатъчно сведения и за традиционното земеделие и кулинария – задължителни елементи за съвременния туризъм. А селото има всичко останало за него: местоположение до главен път, красива природа, обновен общински сграден фонд, добра инфраструктура, включително изцяло изградена канализация, археологически обекти, църкви и дори хотел. Така дори и без записани история и традиции хората от Йоаким Груево вече могат да създават нови. И го правят наистина добре и вкусно.

Статията е част от проекта „Мрежа Slow Food Пловдив“ от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019 / Plovdiv 2019 ECOC.