Новата хранителна мода се нарича пеганизъм
Хранителният режим, наречен пеганизъм, съчетава веган и палео диетите, за да създаде устойчив начин на хранене, като предпоставка за запазване здравето на хората и на околната среда.
Палеодиетата е основана на начина, по който са се хранили нашите праисторически предци – с много риба, месо, яйца, плодове и зеленчуци, но без зърно и млечни продукти. Идеята е, че последните две групи храни са се появили чак след развитието на селското стопанство, като се преполага, че организмите ни не са имали достатъчно време да се приспособят към тези продукти. На другия край на диететическата скала е веганизмът – хранене, което изключва всякакви продукти от животински произход. Макар да изглеждат крайно противоположни, двата хранителни режима намират своята пресечна точка в разработената от американския лекар Марк Хайман система на хранене, която той нарича пеганизъм (от палео и веганизъм).
Някои скорошни проучвания показват, че веганизмът е един от най-ефикасните начини за намаляване на теглото, защото елиминира богатите на мазнини животински храни и дава предимство на растителните. Но за веганите понякога е много трудно да поддържат оптимален прием на протеини, което те правят чрез консумацията на бобови.
Точно тук предимствата на палеодиетата идват на помощ, като слагат на масата високобелтъчни продукти като месото и рибата. Поддръжниците на праисторическото хранене обаче страдат от липсата на зърнени храни, които са изключително важен източник на фибри.
Едно от общите неща за двете диети е използването на богатите на полезни мазнини авокадо, маслини и ядки.
Какво ядат палеовеганите
75% от храната им е растителна – плодовете и зеленчуците осигуряват много от нужните витамини и минерали. Бобовите варива са силно ограничени. Същото важи и за семена като киноата, амаранта и елдата. Соята заради влиянието ѝ върху човешкото хормонално равновесие се препоръчва да не се консумира въобще. Житните култури също са напълно изключени (най-вече заради глутена в тях).
Останалите 25% са месо и яйца, които трябва да идват от пасищно отгледани животни, и риба (най-вече сардини и скумрия) от устойчив риболов, което елиминира силно негативното въздействие върху околната среда на повишеното отделяне на опасния за озоновия слой метан от интензивните животновъдни ферми и изключително високото им потребление на вода, както и на свръхизползването на рибните ресурси, което не позволява възстановяването на популациите.
Пеганизмът е твърде ново явление и въздействието му върху здравето още не е добре проучено, но връзката му с два от най-модните в момента хранителни режима и акцентът върху устойчивото използване на природните ресурси засега му предвещава много почитатели.