Ноа Гордън: "Ако бях по-млад, бих живял сред лозя."
Специално интервю за Gourmet Publishing с автора на Майсторът на вино
Ноа Гордън е американски писател, автор на повече от 10 романа, които се радват на интереса на милиони читатели. Първата му известна творба, „Равинът“, излиза през 1965 и остава 26 седмици в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс”. През 1986 издава „Лечителят” – първия роман от докторската фамилна трилогия „Коул”. Книгата бързо става международен бестселър и му носи световна известност. През 2013 „Лечителят” е екранизиран в успешен филм с участието на звезди като Том Пейн и Бен Кингсли. Втората част от трилогията, романът „Шаман”, печели литературната награда „Джеймс Фенимор Купър” през 1993. Сред любимите теми на Гордън са историята на медицината и лекарската етика, както и еврейската културна история и инквизицията.
Днес Ноа Гордън е на 89 години, живее със съпругата си във Фрамингам, Масачузетс, и бе така отзивчив да отговори на въпросите ни по повод публикуването на български език на последния му роман Майсторът на вино.
Кое ви накара да се заинтересувате от испанския винарски свят?
Прекарах известно време в Испания и направих няколко обиколки във връзка с книгите ми. Освен това синът ми Майкъл, който е мой литературен агент, живее в Испания. И двамата започнахме да ценим високо испанските вина и, когато реших да напиша „Майсторът на вино“, прекарахме чудесни моменти в посещения на голям брой лозя и изби – дегустирахме вино и правихме интервюта с винарите.
Как стигнахте до тази интересна испанско-каталунска история?
Исках да пиша за годините след като филоксерата е започнала да унищожава лозята във Франция, но преди заразата да е стигнала до Испания. Така че направих исторически проучвания на този период и някои други работи, и въображението ми роди тази история.
Отдавна ли сте любител на доброто вино или работата по „Майсторът на вино“ разви страстта Ви към виното и винарството?
Израстнах почти без вино, ако не броим едно изключително сладко вино, което пиехме на еврейските празници. Опознах доброто вино в Испания и Италия, и постепенно все повече се влюбвах, така че проучванията за „Майсторът на вино“ бяха изключително приятна задача и истинско удоволствие. Определено не съм винен експерт – просто съм човек, който много се наслаждава на виното.
Какви вина пиете в Щатите?
Обичам червено вино и то от много страни, в това число Испания, Австралия, Аржентина, Италия, Бразилия и Португалия. Също така харесвам калифорнийски и френски вина, но понякога имам чувството, че тези вина са надценени.
Имахте ли чувството след проучванията за „Майсторът на вино“, че бихте могли самият Вие да отглеждате лозя и да правите вино?
Дълги години имах голяма зеленчукова и овощна градина и обичах да отглеждам плодове и зеленчуци. Въпреки че сега в Ню Ингланд, където живея, има някои лозя, доскоро не вярвахме, че нашите дълги и студени зими позволяват успешното отглеждане на грозде. Но ако бях по-млад, бих живял сред лозя.
Познавате ли България? Във вашия известен роман „Лечителят“ разказвате за еврейската общност в град Трявна. Знаете ли, че България има древни лозаро-винарски традиции, както впрочем и целият Балкански полуостров?
Зная само къде се намира България на световната карта, че имате богата традиционна култура, че има планини и природата е изключително красива. Не знаех за винарските традиции, никога не съм опитвал българско вино. Но сега ще се заема да прочета и науча повече за вас! Ще потърся и българско вино.
Подготвяте ли нова литературна творба?
Да, работя върху една новела.
Какво е най-важно за Вас по отношение на творбите и живота Ви като писател?
Давах си сметка от самото начало, че човек трябва да пише за неща, които са крайно важни за него. Винаги съм чувствал тежка отговорност да изучавам героите си и да се опитвам да разбера човешките емоции, да давам информация и да пиша правдиво и възможно най-мъдро за света и хората. Разбира се, една от целите на автора на художествена литература е да интригува и да забавлява; бих играл степ за читателя, ако това беше възможно.
През по-младите ми години като журналист бях редактор в отдела за наука и медицина на стария Boston Herald (днес Herald е съвсем различен). В резултат на това, докато пишех книгите си, заедно със съпругата ми издавахме две медицински списания. Когато бях на средна възраст живеех изключително щастливо в една отдалечена горска ферма сред планините Бъркшир в западната част на Масачузетс. В градчето ни нямаше лекар, но пък имаше група обучени доброволци (наричат се „спешни медицински техници“ или СМТ), които оказваха първа помощ на болни или контузени пациенти и ги транспортираха до някоя болница. Преминах обучението, станах СМТ и бях част от екипа на бързата помощ повече от девет години. От всичко това се натрупаха спомени, които беше удачно и интересно да опиша, докато работех по книгите.
Сега, на 89-годишна възраст, смятам себе си за един от най-щастливите хора на земята. От 64 години съм женен за жената, която обичам, имам три прекрасни деца, засадил съм мънички парчета земя и съм се радвал на времето и способността да пиша истории, които ме свързаха с огромен брой читатели. Вярвам, че и след смъртта ми книгите ми все така ще се четат, поне известно време. Кой писател би могъл да иска повече от това?
Галерия
Коментари
