Неаполитанската пица и ЮНЕСКО
След като през миналата година средиземноморската диета намери мястото си в представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството, италианците се надяват, че неаполитанската пица ще я последва.
Списъкът на ЮНЕСКО включва културни феномени като фестивали, занаяти, музика. Българските представители са уникалните полифонични напеви на Бистришките баби и нестинарството в село Българи, а традиционният средиземноморски начин на хранене в Гърция, Испания, Италия и Мароко е първият и засега единствен нематериален обект, свързан с храната.
Дългите години на лобиране за признаване на средиземноморската диета не разколебават италианците и те обмислят няколко нови кандидатури. Между тях са изработката на цигулки в Кремона, конните надбягвания Il Palio в Сиена, карнавалните шествия във Виареджо и древните фестивали в Нола и Витербо. Едно от предложенията е и отглеждането на уникалните лозови насаждения на малкия вулканичен остров Пантелерия. От тяхното грозде се произвежда прочутото десертно вино пасито.
През 2011 г. обаче ЮНЕСКО ще разгледа само кандидатурите на лютиерството в Кремона и на неаполитанската пица.
Италианската пресата е насочила вниманието си почти изцяло към гарнираната с домати, моцарела и пресен босилек пица. Смята се, че е създадена в началото на XVIII век, но е получила световноизвестното си име Margherita стотина години по-късно, когато е представена на кралица Маргарита Савойска. Освен, че е изключително балансирана като вкус, изпечената в традиционните пещи на дърва пица е емблематична и защото съчетава цветовете на италианското знаме – зелен босилек, бяла моцарела и червени домати.
Фермерите на Апенинския полуостров са обединени около мнението, че пицата се нуждае от незабавна защита и за доказателство привеждат факта, че малцина от любителите й си дават сметка как все по-често тя се приготвя с домати от Китай, тунизийски или испански зехтин и - това за италианците звучи като истинско кощунство - дори не със зехтин, а с други растителни мазнини.