Миди и тикви в Нова Англия

Безкрайни широки плажове с фин бял пясък, син хоризонт, прозрачна вода и множество морски фарове, които заедно със залязващото слънце осветяват пътя на моряците - това са едни от най-характерните символи на Кейп Код. Пътуването от Бостън до най-северната точка на полуострова Провинстаун - известен туристически център и любимо място на художници, артисти и весели хедонисти от цял свят, е пътешествие из друга Америка. Разстоянията между отделните населени места са сравнително кратки, но въпреки това можете с дни да обикаляте в откриване на красиви плажове, скрити зад масивни пясъчни дюни. Или в търсене на най-добрия омар. И не се учудвайте от хвалбите на всеки ресторант, че техните морски деликатеси са не просто пресни, а току-що извадени от водата.

Жителите на Кейп Код се гордеят с океанските дарове, които обитават Атлантика и твърдят, че точно източното му крайбрежие е благословено с най-добрите условия за отглеждане на най-вкусните омари. Обикновено поднасят омара цял в черупката, така че, ако пътувате натам, се пригответе за кулинарна битка с щипките на водния мачо, за да стигнете до вкусното месо, попило от соковете и ароматите на царството на Нептун.

Любопитно ми е да опитам преди всичко оригинален клам чаудър – гъста бяла кремообразна супа, приготвена с бели миди (clams) и бекон.

Спираме на известния рибен пазар Chatham Pier Fish Market, където всяка сутрин рибарските лодки стоварват улова си и го продават на търговци и ресторантьори. Именно тук ставам свидетел на рядко природно зрелище, достъпно обикновено само от научнопопулярните филми. Чайки и тюлени следват лодките до брега в очакване да бъдат удостоени с парчета от почистената риба. За момент един от плавателните съдове ми заприличва на кораба на капитан Джак Спароу от „Карибски пирати“, нападнат от вражеска флота, опитваща се да отмъкне на свой ред заграбеното съкровище. Част от дневния улов се предлага в малък рибен магазин-закусвалня, в непосредствена близост до кея. От дървената къщичка полъхва на нещо непознато за мен, но обонянието ми регистрира аромата като изключително апетитен. На витрината са изложени гигантски пресни риби, омари, миди Сен Жак и какви ли не чудати морски обитатели. Деликатесите могат да се купят за вкъщи или да се опитат на място върху няколкото грубо сковани дървени пейки и маси пред заведението. Менюто предлага вездесъщия clam chowder, биск от омари, фиш енд чипс, рулца от омар и скариди, а мидите Сен Жак са нанизани като едри бели перли на дървени шишчета, в готовност за грила. Има и избор от няколко вида суши, приготвени с улова на деня.

Поръчваме уханната мидена супа и се залавям с разгадаването на рецептата, обявена от собствениците за грижливо пазена семейна тайна. Със сигурност долавям вкуса на мидите, лук, пасирани картофи и други оставени на кубчета, целина, мащерка, мляко, сметана, парченца хрупкав бекон и черен пипер. Поднася се с малка опаковка крекери. Малко рецепти могат да се нарекат типично американски, но клам чаудър е сред тях. В Нова Англия хората обичат да казват, че нищо не може да стопли така добре в студените зимни дни от един горещ чаудър.

На път за Нюпорт се отбиваме и поемаме по малки улички, за да разгледаме отблизо местния стил на живот. Трудно ми е да си представя толкова спокойно и отдалечено от цивилизацията и шума на големия град ежедневие. Малките дървени къщички са разположени понякога на стотици метри една от друга, с огромна зелена площ и ниска или липсваща ограда. В много от тях разпознавам къщата на Форест Гъмп – наложената ми от филмите представа за американски дом. Почти задължително пред всяка една се развява гордо националният флаг.

Спираме, за да попитаме дама в черен готически тоалет как да се върнем на главния път. На довиждане й правя комплимент и моля за разрешение да снимам впечатляващия Хелоуин етюд в двора й. В средата на очертан с тиквени свещници пентаграм лежи спяща принцеса, а над нея лакомо се е надвесил граф Дракула.

Минаваме през Фо̀лмът и спираме на сладолед в Ghelfi's Candies and Ice Cream of Cape Cod. Кулинарните гидове споделят, че през есента тук предлагат тиквен сладолед. Избирам да опитам от signature pumpkin pie ice cream, чийто деликатен вкус на тиква докосва нежно небцето, а обонянието ми се изпълва с ароматен букет от канела, джинджифил, индийско орехче и бахар. Оргинално и незабравимо.
Вечерта пристигаме в Нюпорт – любим курортен град на американския елит от Източното крайбрежие, сравняван често със Сен Тропе. Предстоят ми още много кулинарни предизвикателства, но преди това имам нужда да поспра и да почина от натрупаните впечатления. Сънят ме завзема бързо и от подсъзнанието ми изплуват приказни сюжети - заедно с Дороти от „Вълшебникът от Оз“ вървя из вълшебния свят на тикви гиганти и малки оранжеви горски духчета, накацали по червените листа на дърветата. Лека нощ, Нова Англия!

www.travelwithdani.wordpress.com