Мандра "Могила" в Годеч

Има неща, за които мълвата леко се носи между хората. Някак мистично и с мъничко съмнение в съществуването. Удивително късно слухът за годечката мандра и за сиренето и кашкавала от там достигна и до мен. Скоро след това се озовах в градчето, разположено току пред Западния Балкан, където липсват всякакви промишлени замърсители, а пасищата се простират отвъд хоризонта, и опитах едно от най-вкусните неща през живота ми. За гьобека, както се вика на току-що омесения кашкавал, Страхил Симов, един от най-важните хора в семейната мандра Могила, казва, че е от най-търсените им продукти. Но разказът не спира с горещия млечен аромат на пресния кашкавал.

Историята всъщност започва доста преди съществуването на „Могила“. Е, едноименната махала на Годеч си е открай време там. Млечното производство на района, обаче в годините на плановите петилетки е съсредоточено в държавната мандра в градчето, а Младен Симов, бащата на Страхил, я ръководи до приватизирането й. С идването на новото време предприятието е разграбено и закрито. А Младен остава без възможност да прави това, за което е учил и знае най-добре. През 1996 Симови започват от нулата и построяват новата мандра „Могила“, с която славата на годечкия кашкавал бързо се завръща. Страхил намира своето място и всички умения, които придобива, докато следва в Пловдив за технолог на млечни продукти, са в основата на успешния проект.

Зад успеха обаче стои много работа, която, колкото и необичайно да звучи, се върши според всички изисквания на обърканото българско законодателство. Но това не е най-важното. Много по-значим е подходът, който семейство Симови са възприели при бизнес отношенията си с доставчиците на мляко. Страхил познава лично всеки от фермерите, всеки от работниците, знае къде пасе всяко стадо и колко голямо е то. Освен че така има поглед върху произхода на цялата суровина за мандрата, създаденото доверие му помага да разчита на лоялността на местните животновъди. И фактът, че в „Могила“, която отвън прилича на обикновена селска къща, има лаборатория за количествен и качествен анализ на млякото, няма нищо общо с променливия и понякога подвеждащ. човешки фактор. Изследванията са необходими, само защото във всеки един сезон различните компоненти на млякото варират и според тях се преценява и по-нататъшната му технологична съдба.

Но дали то ще се превърне в сирене, кашкавал – обикновен, отлежал, с билки, маслини или пък пушен, зависи и от пазара. А той, изглежда, е благосклонен към разнообразието, особено щом то е придружено от неизменно качество и уважително отношение към продуктите. Етикети като натурално и екологично, макар и верни, са излишни, но епитети като вкусно и ароматно са на точното място. И няма как да е по друг начин. Пушеният кашкавал прекарва часове в помещението, където тлеят буковите дървета, и никога не се среща с химическия мирис на изкуствения пушек. Голяма част от билките за друг от забележителните годечки кашкавали пък са набрани лично от Младен Симов, и то по Еньовден.

Така е, вниманието към детайлите е важно. Не случайно „Могила“ е мястото, където се водят всички предприсъединителни и последващи европейски делегации – мандрата е построена и оборудвана по всички правила, изисквани от българските закони. И точно тук идва изненадата на чуждите специалисти по млечни продукти, които съзират блестящите стелажи от неръждаема стомана в залата за отлежаване:„ Защо не сте използвали дърво? Сирената се нуждаят от него, за да се развиват.“ И Младен, и Страхил знаят това, но дървото не е неабсорбиращ материал и според Наредба 5 за хигиената на храните няма място в мандрите. На кого да вярваш?

Каквито и разминавания да има между по-добрата възможна действителност и нормативните актове, млечните продукти на „Могила“ се търсят все повече и повече. Дотолкова, че и в двата фирмени магазина – единият в Годеч, срещу самата мандра, и другият на софийската улица „Ангел Кънчев“ 19, потокът от клиенти е непрекъснат. Защото вкусната мълва вече обиколи навсякъде.