Куртово Конаре с големите капии

Няма съмнение, че куртовската капия е най-фамозната родна чушка. Дълга, права, с типичната за капиите леко приплесната конична или тристенна пирамидална форма и с умопомрачително ален цвят. Кожицата е фина, а месото – необичайно дебело. Вкусът е сладък, но не прекалено, а ароматът е на спомени от детството. Когато я опечеш, добрите кухненски богове слизат край огъня. Плътната печена чушка, когато е сурова трябва да има високо сухо съдържание, за да може максимално да запази структурата си при високата температура, т. е. да е мека, но да не се къса. Куртовската капия е идеален пример за това качество.

Историята на този пипер е леко забулена, но може да се предположи, че чушките са дошли тук от Цариград, а народната селекция през годините е подбирала за семена само най-едрите, най-правите и най-вкусните плодове. То така се прави и сега. Независимо от патентованите сортове с името куртовска капия, мнозина от местните производители не си купуват семена, а сами се грижат за това. Избират се първите плодове, които се оставят да узреят на стъблото, преди от тях да се вземе семето и да се съхрани до февруари, когато започва правенето на разсада. Малките растения се садят навън през април-май, когато вече няма опасност от слани, а с август идват и първите червени чушки.

В момента пиперът е на второ място по производство сред зеленчуците у нас. А основните площи, независимо дали са в Шабленско, Пазарджишко или Търновско са засяти все с куртовски капии. И комшиите са оценили качествата им. В Сърбия и Македония са ги кръстосали с местни сортове, а изглежда в Турция директно ги садят, но под името yalova.

Колкото и да са вкусни едрите чушки, техните достойнства най-добре си проличават при приготвянето на зимнина.

През септември е времето за лютеницата, неподражаемата българска зимнина е още един от символите на Куртово Конаре. Дали ще е едра, фина, варена, пържена – всяко семейство си има рецепта.

София Манчева и Нели Кръстева от няколко години са се захванали да предлагат своите зеленчукови произведения на търсещия домашна храна пазар. Разпределили са си грижата за първичната продукция – чушките са в двора на София, а за доматите се грижи Нели. Те правят два вида лютеница. За фината разновидност всички продукти (чушки, домати и моркови за сладост) се нарязват, сваряват се и след това се смилат. Връщат се в казана, слагат се подправките на вкус и започва да се вари до желаната гъстота.

Едрата е друга работа. Още през юли, когато няма зрели чушки, от доматите се прави пюре, което се съхранява до апогея на пиперената реколта през септември. Тогава започва масовото печене на куртовската капия, меленето й и сгъстяването и в казана заедно с доматите.

Покрай прословутите лютеници София и Нели правят и кьопоолу, и конфитюр от сливи, а от тази година имат нови и необичайни продукт – сладко от патладжани и парена туршия. Според двете интересът е все по-голям и въпреки бутиковото производство все по-често стъпват на нови пазари. Сега освен в електронния магазин на селското читалище www.kurtovokonare.com/shop/, вкусните им консерви може да се намерят и на пловдивските фермерски пазари - всеки четвъртък в Капана, а в неделя на Гребната база. Може и по телефона да им се обадите, а със сигурност ще ги намерите и всеки септември по време на куртовския Фестивал на чушките, доматите, традиционните храни и занаяти.

На Емилия Шушарова се дължи и създаването на един от най-новите български Slow Food конвивиуми (местни общности). Хората членуващи в него са обединени около традиционните храни на региона, най-вече различните зеленчукови зимнини, но и около два локални растителни сорта.

Розовият домат от Куртово Конаре е впечатляващо едър, леко приплеснат, гладък и с балансиран между сладкото и киселото вкус. Сочните плодове са трудни за транспортиране и затова шансът да ги опитате в най-добрия им вид е на място. Иначе са основна съставка в местните зеленчукови консерви и това си личи по качеството им. Запазването на сорта е в ръцете на хората от Куртово Конаре и околните села Йоаким Груево, Ново село и Три водици. Подобно на капията и при розовите гиганти за семе се подбират най-добрите домати и това гарантира съхраняването на генетично ниво на така търсените качества. За съжаление все по-малко хора отглеждат истинския сорт, който дава само по 2-3 плода на съцветие. Сменят ги с по-продуктивни, но не толкова привлекателни на вкус чужди разновидности.

Другият застрашен местен сорт, който заслужава специално внимание, е късната ябълка куртовка. Плодовете й са дребни, но със забележителни аромат, вкус и структура. Бедата при нея е, че започва да ражда чак на деветата година, а стари дървета почти не са останали - заместени са от конвенционални сортове.

И двата сорта са включени в световния Slow Food каталог на застрашените храни, наречен „Съкровищница от вкусове“ (на английски Ark of taste), като една от основните причини за тази печална съдба е липсата на интерес у младите хора от селата към земеделието.

В момента тече и процеса на регистрация на Slow Food президиума за опазване на куртовската капия и розовия домат. 

Усилията на Емилия Шушарова, София Манчева и Нели Кръстева в голяма степен са насочени точно към тези хора, като с всичко, което правят се опитват да покажат, че традиционното селско стопанство и добрата местна храна, може да са източник както на доходи, така и на заслужена гордост.

Контакти:

kurtovokonare.com

Читалище „Любен Каравелов 1897“:
031 462 239
0885 798 084
chitalishte_k@abv.bg

София Манчева, производител:
0889 865 233