Култура на водния лук - втора част

Съхраняването на местните сортове е важна задача, която е свързана с осигуряване на хранителна независимост, възможности за адаптация на земеделието към климатичните промени, икономически изгодни подходи за контрол на вредителите и качеството на почвата, запазване на локалната култура и традиционните знания. 

След като се запознахме със значението на водния лук в гоцеделчевското село Баничан, време е за историята от 

Реселец

Селото е на броени километри от Червен бряг, събрано между реките Искър, Белилката и Ръчене. Това е единственото място, което вече за осми път чества водния лук! На 24 септември тази година цялото село се събра, за да отпразнува почетната земеделска култура. И има защо – тукашният воден лук е най-сладкият (поне според кратката дегустация, която проведохме с приятели веднага след двудневното лучено пътуване за снимки и събиране на информация).

Подобно на Баничан и тук лукът е в два цвята – червен и жълт (или по-скоро пурпурен и оранжев) и макар че се сади заедно, след като се извади, се разделя. Забележителна разлика във вкуса на двете цветни разновидности обаче няма. Типичната форма на главите на реселешкия воден лук е капковидната, макар да се срещат както закръглени, така и издължени луковици.

Интересно е, че вкусовите достойнства на реселешкия лук се развиват само около река Ръчене – водите на Искър и Белилката вероятно са по-различни и затова никой не сади около тях. Иначе и в Реселец няма семейство без малко парче земя за кромид. Специалитетът тук е лучникът – пита с богата плънка от лук, чушки, сирене, подправки и задължително люта чушка. Местните препоръчват и печеното месо, престояло само няколко минути в компанията на нарязаната дъхава луковица. А за празника кулинарното въображение на реселчани се развихря и във веселия ден може да се опитат всевъзможни лучени гозби.

Единственият голям производител на реселешки воден лук е Атанас Атанасов, който след работа във Великобритания се завръща в селото и подхваща земеделието. Тази година той гледа около 4 дка, за чието напояване използва капкова система, а не старите вади, но водата пак е от Ръчене. Не се оплаква от липса на пазар, а миналата година дори е успял да изнесе малко количество и в Германия.

Атанас е общински съветник в Червен бряг и по всякакъв начин се опитва да подобри живота на Реселец. А селото има какво да предложи на туристите: забележителния тектонски каньон Калето, скалните фигури Куклите, водопада Скока на река Белилка. Преди години тук е построен профилакториум за сърдечносъдови заболявания, защото няколко долини се събират от различни посоки и въздухът се сменя няколко пъти в денонощието. Възможно е този климатичен феномен да е още една причина за специфичния вкус на водния лук.

Реселешкият воден лук е изключително свързан с околните условия, така че не дава същия резултат, дори ако се премести на другия край на селото. Това дава основания на екипа на евродепутата Момчил Неков в партньорство със Slow Food в България да определят този зеленчук като много подходящ кандидат за защитено наименование за произход, ЗНП. Освен че ще го предпази от възможни фалшификации, този статут ще помогне и крайните клиенти винаги да получават лука, който търсят. Плановете са заявлението за ЗНП да бъде подадено до края на годината.