Кулинарни читателски клубове

Читателските клубове не отскоро имат взимане-даване с кулинарията и виното - от много години вечерните сбирки често са придружени от няколко бутилки добро вино и подходящо за тях сирене, или пък от чай със сладкиши. С еволюцията на кулинарията и новата й роля в публичното пространство обаче дори събиранията на любителите на книги започнаха постепенно да се променят - някои от клубовете организират редовни тематични сбирки с подходящо за книгата меню. Същевременно възникват и съвсем нов тип групи, фокусирани само и единствено върху кулинарни книги, готварски книги и художествена литература, която отдава голямо значение на храната - от епохалните по своето значение сборници на Джулия Чайлд, през добре познатите романи на Джоан Харис и Елизабет Гилбърт и биографиите на Найджъл Слейтър и Дейвид Ченг до визионерските сборници на Майкъл Полан.

Някои от клубовете се събират в ресторанти, като оставят приготвянето на храната на професионалисти, други запазват традиционните си места за среща и всеки участник носи храна и напитки, а трети гостуват ежесемесечно на клубен член, който поема ангажимент да приготви вечеря по книгата, която ще се дискутира.

Понякога ентусиазирани литературни любители се опитват да пресъздадат атмосферата и епохата на книгата като допълнение към текста - за дискусията на „Големите надежди” на Чарлс Дикенс клубът към университета в Милуоки приготвя британско меню, което включва пастет от агнешки дроб, пържено пиле със сирене стилтън, грах с мента и традиционен хлебен пудинг. За сбирката, посветена на „Нощният цирк” на Ерин Моргенстърн менюто включва лучени кръгчета, хотдог и захарен памук.

За Коледа клуб „Бекон” приготвя в чест на „Да убиеш присмехулник” на Харпър Лий традиционна южняшка празнична вечеря с бекон, пържено пиле и царевица, увенчана с любимия на цяла Америка, но вече позабравен десерт „Амброзия” - плодова салата, наръсена с мараскини, кокосови стърготини и маршмелоус.

По-трудна е възстановката на пировете от „Игра на тронове”, но за запаления читател няма нищо невъзможно, особено ако бъде издаден отделен сборник с рецепти, наречен „Пир от огън и лед”, а кулинарните експерименти по фентъзи сагата се документират най-редовно в блог, носещ подходящото име „Страноприемница на кръстопътя” (The Inn at the Crossroad).

Случва се читателите да звънят на авторите, ако са още сред живите, за да уточнят с тях детайли по рецептите и дори успяват да ги поканят на дискусията, което допълнително допринася към разискваните теми - често по време на тези дебати се раждат ценни идеи, които допълват вижданията на гурута като Майкъл Полън и Марион Нестле за бъдещето на хранителната индустрия, човешкото хранене и това, което трябва да се направи, за да сме здрави, без да изчерпваме невъзстановимо ресурсите на света.

Клубове към училища, университети и библиотеки използват храната и готвенето като още един стимул, с който да привлекат вниманието дори на най-малките към четенето - готварските курсове се съчетават с книги, като всяка неделя деца от 6 до 9 години трябва да приготвят ястия по книга, която са чели през седмицата - пилешка супа, бисквити или кекс, а вероятно часовете се увенчават накрая с пресъздаване на сладките и шоколадите от „Чарли и шоколадовата фабрика” на Роалд Дал.

Част от клубовете се профилират по-тясно - върху френската литература и френската кухня, върху пино ноар и книги, в които пише за вина от този сорт или върху коктейли - четенето и дискусиите са съпроводени с приготвяне на класики, описани в книгите на Реймънд Чандлър и Ърнест Хемингуй. Въпреки съмненията, че е трудно да се поддържа дълго време тясно специализиран читателско-кулинарен клуб, световното литературно богатство предлага неизчерпаемо вдъхновение за читателя-гурман.

Разбира се, клубове, фокусирани върху храната, възникват не само в САЩ - европейската литература е богат източник на кулинарно вдъхновение от Средновековието насам, с образа на Гаргантюа и описания на пищни пирове и завъртяни ястия, а и Азия има какво да предложи като източник на постоянно вдъхновение за кулинарните тенденции.

Противно на разпространеното вярване, че четенето е самотно изживяване, читателските клубове допринасят този личен акт да се превърне в социално приключение, а храната допълнително обогатява, по своя уникален и специфичен начин общуването между човешките индивиди. Две изключителни и безкрайно важни дейности, четенето и готвенето намират своя пресечна точка в клубовете. Заради начина, по който се случва това широката по социален статус, възраст, пол, религия и така нататък аудитория променя разбирането си за консумацията на света във време на бърза храна, бърза информация и тяхното все по-трудно и неефективно усвояване.