Кухнята на Сирия и Ливан

Домашни вкусове

На закуска, хората от Ливан и Сирия почти никога не опитват месо. По традиция денят им започва с вкусни млечно-зърнени храни като кисело мляко с поправки или стрити на прах листа от заатър (подобно на чубрица растение, виреещо край морския бряг) -смесено със смлени слънчогледови семки, сусам и зехтин. Често за закуска се приготвят и яйца или по-леки супи (които между другото в Сирия и Ливан наричат чорба). Обичана храна за сутринта са и маслините, които в тези страни се берат зрели, леко се напукват и се оставят да ферментират - древен метод, който все още масово се използва за обработката им.

Ливанската и сирийската кухня предлагат и истинско богатство от готвени и печени ястия. Едни от най-популярните сред тях са яхне и представляват месо с нахут или картофи, гарнирано с ориз.

Кеббе (срещано още като къббе или куббе) пък е едно твърде интересно блюдо, за което смес от булгур и месо (съвсем чисто и постно агнешко или телешко) се смила няколко пъти изключително фино и се превръща с нещо като паста или тесто. Тя се оформя по различни начини и се готви по няколко метода, но често се прави на кюфте, напълнено с плънка от агнешка кайма, задушена с лук. Разбира се, една кухня е нищо без подправките, а специфичният вкус при кеббе идва от сумак - подправка от стрити на прах зърна, която придава лек лимонов вкус. Сумак се използва и за приготвянето на салатата фатуш.

Кебапът на ливанците и сирийците определено прилича на нашите кебапчета, но се приготвя само от съвсем чисто агнешко или телешко месо, подправено единствено с кимион.

Маклубе е още един тип ястия, или така наречената обърната манджа, която великолепно съчетава патладжани с кедрови ядки, месо и ориз.

Няколко забележителни сирена допълват кулинарната съкровищница на тези близкоизточни страни.

Шаркасийе е прясно и меко сирене с нежен вкус, а точно противоположното сурке е извара, посолена и подправена с леко сварени и смлени червени чушки, оформена на топки, оваляни в чубрица или лют пипер. Така приготвените сурке се оставят да съхнат и отлежават на сянка - 15-20 дни, месец или два, в зависимост от предпочитанията. Понякога почти се вкаменяват. После се режат на тънко и се хапват с домати, маслини и лук.