Кръстовден

Кръстът освен символ на вяра в последните години се налага и като особено актуален и търсен аксесоар. Украшението може да се каже е унисекс - носи се както от жени, така и от мъже. Малко хора обаче знаят за произхода и забраните около него. Важна забрана е, че кръста не бива да се показва над дрехата, той украсява човека духовно и не трябва да се приема като накит. И още - вярващите не трябва да носят кръстчета, различни по форма от православния. Кръстът се появява като декоративен елемент още в древността - у финикийците. При тях той е символ на жертвоприношението, при германските племена е знак за покровителство, у скитите и асирийците е използван като уред за мъчение, а римляните го въздигат и популяризират до такава степен, че християните дълго време са избягвали да мислят за символичното му значение.

Преданието разказва историята на византийския император Константин, който потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите му били значително по-малобройни и затова той поискал подкрепа от Бога. Привечер, когато слънцето залязвало, император Константин видял на небето сияен кръст с надпис In hoc signo vinces (“С този знак ще победиш”)

Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие, и още защото жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.

Църквата отбелязва този ден с пищни ритуали и нощно бдение пред украсения кръст и с продължителен камбанен звън. В големите храмове се прави показно Въздвижение на кръста, а в селата свещеник благославя домовете и стопаните за здраве и плодородие.

Народния празник Кръстовден е свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони той е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът. Друга работа не се препоръчва освен брането на този плод и подготовката на виното. Въпреки че църквата препоръчва строг пост, народът се събира на обща трапеза с печена кокошка, баница и тиква. След Кръстовден започват есенните седенки и идват дългите зимни нощи, когато работата е приключила и започват веселията, които не могат да минат с постни манджи и без ракия и вино. На този ден в тракийските райони на страната (Казанлъшко, Пазарджишко, Пловдивско) се организират подобия на кукерски игри, наричани дамала или камила.

На Кръстовден празнуват чикакчиите - лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит, а оздравелите им носят погача, печено пиле, мед, китка чимшир и сребърна пара. Лечителят от своя страна пък подрежда трапеза и кани всички минаващи покрай къщата му за прослава на Бога.

Празнуват и именниците: Кръстьо, Кръстин, Кръстан/а, Кръстил, Кръсто.

от Станислава Ганчева