Кокошките, пилетата и хората

Знаем ли откога живеем заедно с кокошките? Или пък колко и какви породи сме създали? А какво всъщност е бройлер и може ли той да бъде щастлив?

Пилетата са с азиатски произход – това е несъмнено. В Южна Азия в момента живеят четири диви вида от рода Gallus и поне два от тях са замесени в одомашняването на кокошките. Червената дива кокошка Gallus gallus е най-важният прародител на домашното пиле, но това, изглежда, ще е и най-важната причина за изчезването на вида – огромна част от популацията е от хибриди между дивата и домашната кокошка. Другият предшественик е сивата дива кокошка Gallus sonneratii, от която някои днешни породи са наследили жълтата си кожа и по-точно способността да натрупват в кожата и мазнината жълти растителни багрила. Сивата кокошка обитава Индия, където е единият от центровете на одомашняване. Другият е в Тайланд, като и двата са били активни преди поне 7000 години. Оттогава са и първите сигурни археологически сведения за съществуването на домашно отглеждани кокошки. Тези доказателства са намерени в Китай – далече от ареалите на дивите видове.

Макар в днешно време пилетата да са един от най-важните източници на месо, а яйчената индустрия да е милиардна, в онези времена много вероятно причината за сближаването ни с тези птици не е била хлябът, а зрелищата. И досега в Източна Азия боевете с петли са сред най-популярните забавления, а бойните породи са много близки с дивите си предци.

Освен тази спорно развлекателна селекционна група стотиците породи кокошки се делят на още три типа: декоративни, за яйца и за месо, като съществуват и разновидности, които принадлежат на повече от една група. Например германската порода форверк е създадена в началото на миналия век, така че да е с добра носливост, но и да нараства доста. Естетическият фактор на контрастното черно и златисто оперение също не е пренебрегнат. Разбира се, тези вече доста редки кокошки не притежават почти нищо от екстравагантната външност на декоративните породи. Една от тях е Silkie (на български копринка). Описана е още през XIII век от Марко Поло при пътешествията му в Китай. Сравнително дребните птици имат особена структура на перата, така че изглеждат покрити с дълга и фина козина. В допълнение имат и качулки, бради и „гащи“, така че на външен вид приличат на пухкава топка с бегло наподобяваща кокошка форма. Но независимо от очарователния облик на пухкавите пилета изключително тъмното им месо с лек дивечов вкус, което е в тон със сиво-черните кожа и кости, е любимо на много хора, произхождащи от Източна Азия. Дори се смята, че супата от копринените кокошки е с лечебни свойства.

И не само на тази пилешка гозба се приписват почти магически сили. Преди няколко години едно от популярните лайфстайл списания създава мита за Engagement chicken - годежното пиле. Не, не става дума за потресаващия с естетиката си български обичай с премененото кумско пиле, а за семпло изпечена птица с доста лимони. Според думите на един от бившите модни редактори на изданието тази рецепта многократно е предизвиквала сватбени предложения от нищо неподозиращи господа, които кротко си облизвали пръстите пред остатъците от пилешкото, сервирано от подмолните им приятелки.

Каквато и да е истината за мистериозното обвързващо печено пиле, едно може да се каже със сигурност – то е било бройлер. Е, има вероятност по-заможните и кулинарно образовани проект-годеници да са приготвяли и по някое от прословутите френски пилета от Брес (порода с контролиран произход и патриотични сини крака, бяла перушина и червен гребен), но по целия свят бройлерите са тези, които с живота си поддържат индустрията за птиче месо. Обикновено тези птици са кръстоски между две породи за месо: петел бял корниш и кокошка бял плимутрок. Пригодени са да нарастват бързо, като натрупват маса най-вече в гръдната област и бутовете. При интензивното отглеждане на бройлери всичко е точно разчетено – време на излюпване и хранителни дажби, различни по количество и съдържание за всеки един ден от двумесечния цикъл. В общите помещения се поддържа постоянна температура, няма достъп до дневна светлина, а изкуствената е включена непрекъснато. Има и препоръчителна гъстота на отглеждане, която е 18 пилета на квадратен метър. Тази система е най-разпространеният и най-бърз начин за отглеждане на бройлери, но тя е твърде оспорван източник на качествено месо, поради твърде големите несъответствия на условията с нормалното развитие на птиците. Резултатът е голямо количество месо с намалени хранителни качества и без задоволителен вкус.

Все пак съществуват системи за отглеждане, които донякъде щадят птиците и им предоставят както естествен светлинен ритъм, така и частичен достъп до природна храна. Полусвободното отглеждане, каквото всъщност се случва все още по селата, е най-близко до нормалното състояние и поведение на птиците.

Не всички породи кокошки обаче са пригодени да понесат тези условия. В България през втората половина на миналия век е започнала работа по създаване на породи, които да се използват основно в личните стопанства. В резултат от кръстосване на местни разновидности от Старозагорския край и Североизточна България с породи за яйца и за месо, са утвърдени съответно червената старозагорска кокошка и шуменската черна кокошка. Те бързо добиват популярност, но след промените в селскостопанската политика преди четвърт век тези птици са забравени и в момента се смятат за силно застрашени от изчезване породи. Броят на всяка от двете разновидности в света едва ли превишава 500. С помощта на усилията на любители птицевъди, като ветеринарния лекар от Стара Загора д-р Христо Луканов, който е направил официалните описания на двете породи, интересът към тези родни птици бавно, но непрекъснато нараства.