Хранителна банка

Гладът е срам. И то не за тези, които живеят всеки ден с него, а за нас – хората с работа и жилище, с възможност да избираме какво, къде и кога да ядем. Гладът е и вина. И пак е наша, защото не винаги се замисляме преди да изхвърлим залежалата в хладилника храна. Тя вече не върши работа, вече не ни трябва. А само допреди няколко дни беше толкова вкусна.

Време е за мисли

Щом това се случва в домовете ни, несъмнено се случва и извън тях. Така е, колкото и да е свито потреблението или именно заради това в България има свръхпредлагане на хранителни продукти. Те остават при своите производители, вносители и в търговските обекти, и ако никой не се възползва от тях, отиват на боклука след определения им срок на годност. А само няколко дни преди това от тях е можело да се сготви вечеря за тези, които в статистиката са наричани „хора, живеещи под социалния минимум“. Евростат (статистическата служба на ЕС) определя за миналата година, че това са 1 565 000 човека или около 20% от българите. А ако не се вземе под внимание социалното подпомагане, процентът скача двойно. В това време експертната оценка сочи, че у нас се изхвърлят 400 000 000 килограма храна за година. Запомнете това число.

Мислите продължават

Щом това се случва в България, несъмнено е така и отвъд границите. Да, свръхпроизводството от десетилетия е световен икономически и някак си несправедлив феномен. По данни на Европейската комисия по земеделието почти 50% от произведената храна се изхвърля. Положението всъщност е същото за целия свят. А гладът в огромни територии на планетата е не проблем, а катастрофа.
Време е за призив

В края на миналата година Европейската комисия по земеделието отправи апел за намаляване наполовина на отпадъците от хранителни продукти в ЕС до 2025 г., както и за подобряване на достъпа до храна на нуждаещите се граждани. Призивът е към всички - производители, преработватели, търговци на дребно, снабдители и потребители. Един от препоръчаните механизми за справяне с този проблем е хранителната банка.

Време е за действие

През 1967 г. във Финикс, Аризона се основава първата в света хранителна банка. Концепцията на St. Mary’s Food Bank, разработена от Джон ван Хенгъл, е в основата на дейността на всички останали подобни организации – те събират, съхраняват и предоставят храна на благотворителни организации, които от своя страна я насочват към нуждаещи се хора.

Основните източници за продуктите са всички бизнес брънки на веригата на хранителната индустрията. Те обикновено разполагат със солидни количества стока, която не могат да оползотворят. Логично даряването й на хранителна банка е по-добро решение отколкото просто изхвърлянето й. Важен е фактът, че банката работи само с продукти, които са в своя срок на годност и по никакъв начин не представляват заплаха за човешкото здраве. Освен чрез класически дарения на храна с изтичаща годност, със слабо нарушена опаковка или пък с непредставителен търговски вид, продукти може да се набират и по много други начини. Например при събирането на реколтата, голяма част от нея остава на полето. Това са пресни плодове, зеленчуци и варива, които се обират от сътрудници на банката и бързо поемат по пътя си към гладуващите. Ако това разпределение по някаква причина се проточи, хранителната банка поема отговорността за съхраняването им в собствените си складове. Често тези места разполагат с кухни, в които се готвят ястия за директна консумация в социалните кухни например. Подходящ източник на сготвена храна са и ресторантите и кетеринг компаниите.

Време е за благотворителност и доброволен труд

Освен с основната си мисия да нахранят гладуващите хранителните банки са важни и защото са мощен фактор за развитието на две много ефективни социални явления – неправителствените благотворителни организации и доброволния труд. Първите получават силна причина за съществуването си чрез лесния достъп до големия хранителен ресурс, който банките осигуряват, а принципът за максимално намаляване на финансовите операции, свързани с хранителната банка, осигурява огромни възможности за предоставяне на безвъзмезден труд. Тази помощ освен от доброволци, се осъществява и чрез стажантски програми в най-различни области. Реално всеки човек може да бъде полезен за каузата на хранителните банки чрез даряване на храна, труд, услуги и пари.

Време е за БХБ

На 30 януари 2012 г. като организация с нестопанска цел в обществена полза беше учредена Българската хранителна банка. Основателите са Асоциацията на месопреработвателите в България, Белла България АД, Био България ООД (Хармоника), Крафт Фуудс, Нетера ЕООД, Пикадили АД, БГ меню, Тандем-В ООД и ФОРА – Фондация за общностно развитие. За основна дейност се приема събирането и управлението на дарени храни в съответствие с всички стандарти за безопасност и осигуряването на хранително подпомагане на широк кръг от хора целогодишно и дългосрочно. В последствие БХБ подписа партньорски споразумения със Societe Generale Експресбанк и Българска aгенция по безопасност на храните. Държавната организация в момента разработва процедура, която да позволява по-лесно проследяване на произхода на храната, която постъпва в БХБ и така да гарантира без съмнение годността й.

Българската хранителна банка разполага с подходящ за съхраняване на дарената храна склад, който вече приема първите количества. Първоначално дейността БХБ ще се осъществява на територията на София, като приемните социални организации, с които работи са Български червен кръст, Каритас България, Национална мрежа за децата и много други. Българската хранителна банка планира да разкрие складове в повече градове и по този начин даскъси пътя на храната от дарителите до нуждаещите се.

Равносметки

Позитивният ефект от хранителната банка лесно може да бъде илюстриран с проста сметка. Припомнете си онези 400 000 000 кг храна, която ще бъде изхвърлена. Ако само 5% от нея е спасена от хранителната банка, това са 50 кг продукти за 400 000 човека.

Както и се очаква тази инициатива не може да съществува без проблеми. Един от важните е законодателното изискване да се заплаща 20% ДДС от стойността на дарените стоки. Другият е липсата в България на традиции за доброволен труд. И ако първият е възможно да се реши чрез добра комуникация със законодателната власт, то вторият е въпрос на възпитание и пример. Работата на БХБ е ограничена и от недостига на социални кухни, в които дарената храна бързо да достига до гладуващите хора.

Създаването на диалог за хранителната банка в много широк кръг от социални и бизнес групи неминуемо ще доведе до добри резултати. Важното е, че всеки може да приеме тази кауза и да помогне според възможностите си. И така срамът и вината поне малко да намалеят.

Потърсете повече информация на bgfoodbank.org и fora.bg.