Храната: химия на удоволствието

Извадка от лекцията на Ивелина Иванова, на „Форум Храна”, организиран от „Горичка” на 27 ноември 2010 г.)

Храната е извор на живот. По този въпрос няма спор. Но храната, без съмнение, е и вечен източник на удоволствие за хората. Замисляме ли се защо е така?

Дъвченето и поглъщането на храната са отдушник за напрежението и ние възприемаме този процес на освобождаване от напрежението като удоволствие. Вкусът на храната стимулира хубавите усещания и предизвиква чувство на пълнота и засищане. Приятните чувства могат да бъдат провокирани също и от текстурата и консистенцията на храната. А някои храни, като шоколада например, водят до много силно чувство на наслада – по все още по не дотам изяснени и за науката причини.

Още от древността храната носи и друго удоволствие – тя събира и сплотява хората около трапезата по време на семейни или приятелски сбирки и празненства. Вече е втъкано в гените ни да я свързваме с всички специални и тържествени случаи в живота, в нея е закодирано благополучието. Тя носи спокойствие в периоди на несполуки и криза. А ако ни бъдат наложени ограничения на храненето, отнема ни се част от удоволствието и това у нас предизвиква усещане за направена жертва.

От друга страна всяко удоволствие е полезно до определена степен. Прекаленото отдаване на каквото и да било удоволствие по дефиниция не е много желателно и е потенциално опасно. Например кокаинът също предизвикват много силно чувство на удоволствие, но е ясно, че никак не е безобиден.

Да, когато похапваме любимите си ястия, ние изпитваме голямо удоволствие. Но, ако злоупотребяваме с това удоволствие, можем не само да загубим привлекателните си форми, но и здравето ни да пострада. А ако не сме в добра физическа и здравословна форма, възможността да изпитваме удоволствие естествено намалява. Тук идва въпросът за баланса или личната точка на равновесие, която се получава при пресичането на удоволствието от доброто здраве, от физическата привлекателност и от похапването на вкусна храна.

В крайна сметка обаче вкусът на храната е много повече от средство за получаване на удоволствие. Устата и вкусовите луковици на езика са бдителен пазител на входа на човешкото тяло –  допускат полезното и отхвърлят вредното за нас.

Оказва се дори, че е изключително важно да възприемаме дори най-полезната храна като вкусна. Според едно изследване, направено от шведски специалисти, ако не усещаме удоволствие от храната която поглъщаме, тялото ни автоматично намалява усвояването на всички полезни вещества от нея. Учените са установили, че организмът на едни и същи хора усвоява в различна степен желязото от една и съща храна, поднесена различно – в единия случай, привлекателно, а в другия - накълцана на ситно или  смляна в блендер, така че да се загубят цветовете и съставките й. Същите изследователи са предложили типично шведска храна на тайландци и тайландска храна - на шведи, с еднакво съдържание на желязо в нея. Нито една от групите не е била щастлива от храната си и двете са абсорбирали по-малко желязо, отколкото при изяждане на любима за тях храна.

Какъв е изводът? Несъмнено в храната се крие велика естествена целебна сила за човека. Това е открито още в древността. При подходяща хранителна диета могат да бъдат победени повечето болести на ХХІ век или поне да бъде подобрен значително животът на хората. Днес неспирно се появяват нови диети и нови моди в храненето: високо въглехидратна диета, протеинова диета, разделно хранене и още десетки други. С времето всяка от тях е отричана – частично или изцяло. После следва нова теория.

Вълшебната дума в храненето е баланс. Добре е човек да се вслушва внимателно в нуждите на своя организъм и да се храни с всичко, което му носи удоволствие, но в приемливи граници. Важно е храната ни да е вкусна и красива. Не бива да отричаме нищо, от което тялото ни се нуждае. Хубаво е добре да се самоопознаем и наблюдаваме, за да разчитаме получаваните от организма ни сигнали. Ако примерно усетим, че получаваме колики от някои зелени листни зеленчуци или кореноплодни, трябва да се откажем от тях за известно време, докато организмът намери отново своя баланс и пак изпита нужда от тези храни. От друга страна, ако по убеждение сме станали вегетарианци, но не се чувстваме добре физически или емоционално (което сравнително рядко се случва, но е факт!) в продължение на дълъг период от време, то тогава не бива да стигаме до крайности. Ако откровеният отговор на въпроса, зададен към нашето тяло „Какво ти се яде?” е „Шницел”, то може би трябва да си го позволим.

Разковничето наистина е в баланса. И в удоволствието (с мярка) от вкусната храна.