Кандахар - малкият ресторант на Канала

Дори в „голямата” София ресторантите, в които отиваме уверени, че винаги е вкусно, без да е претенциозно, и винаги е приятно, без да е фамилиарно, се броят на пръстите на една или две ръце – тук може да се спори. През последното десетилетие, когато се питаме с приятели къде да се видим нормално и да хапнем добре, почти всеки път първо се сещам за „Кандахар”.

„Питайте ме защо Кандахар”, казва Ани Българанова. Двамата с мъжа й Гого Станчев са собственици на малкия софийски ресторант на Канала, близо до улица „Милин камък”. Името няма нищо общо с талибани, пущуни и фарси, с които свързваме едноименния град в Афганистан. Предишните собственици били страстни скиори и го кръстили с името на старите австрийски ски автомати. По-важният въпрос е защо изобщо ресторант? Нито той, нито тя са учили за ресторантьори, нито пък са имали подобни намерения като съвсем млади. Ани е завършила история, а Гого – ВИФ.

На немалко хора гуляйджии по душа, които държат на добрата храна и питиета при събиранията с приятели и изобщо им се удават веселбите и преживяванията около масата, в даден момент им идва наум да си отворят ресторант – място, с храна по техен вкус, нормално, приятно, където ще идват приятелите... Нещо като официално разширение на собствения ти хол. Но Гого и Ани го имат черно на бяло, крачката е направена отдавна, и ресторантът им работи вече 12 години. Началото е в Израел, където двамата отиват и остават близо 7 години – там, в българския квартал на Тел Авив, „Яфо”, отварят ресторант „София” с българска кухня. Но истински им липсват приятелите, благодарение на което вече цяла дузина години се радваме на семейното им ресторантче „Кандахар” в София.

„След цял живот по купони и кръчми си представяш, че ще е все така. Но като минеш от другата страна на тезгяха, се оказва доста различно. Работата е ужасно много и винаги си в бойна готовност, а колкото и да е добър екипът, ако собственикът отсъства, нивото спада.” Сигурно е права Ани да го отбелязва, особено ако веднъж хванал се на хорото на ресторантьорството, човек държи да предлага винаги постоянно качество и винаги вкусна храна. „Смея да твърдя, че работим с най-качествените продукти, които могат да се намерят”, са думите на Гого. Обиколките за добри пресни продукти заемат всяка сутрин от живота му и след толкова години знае прекрасно кое откъде и кога - месарници, млекарници, зарзаватчийници. Сега, в този сезон, само на площад „Журналист” има ей такива домати с леки зелени жилки, които са сладки и вкусът им силно наподобява този на истински сезонен домат.

В „Кандахар” човек не ходи, за да намери революционни новаторски ястия или изискана гурме кухня или пък повсеместно покорилите вкуса ни средиземноморски храни. Храната е по-скоро каквато старите софиянци открай време обичат да намират по централните или квартални кръчми – ясна, позната, семпла, добре приготвена и с домашен привкус. Винаги може да се разчита на вкусни свежи салати, на прясно изпечени чушки, на забележително хрупкави пържени тиквички с чудесен млечен сос, на уханна домашна лютеница„ (правят я по рецепта на една българска еврейка от „Яфо”), на рядко срещани манджи с дреболии като агнешки чревца или телешки момици. Обедното меню е пълно с домашни съблазни като агнешко с пресен лук, руло Стефани или яйца по панагюрски... И разбира се, скарата! Виждате скарата веднага вдясно в дворчето след входа. Скарата е българска и сръбска, с истински майстор скараджия, шеф Мики, и най-важното - приготвена от страхотно месо. Даже имат престижна награда за скара от фестивала в Лесковац. Правят и фантастичен, истински крем брюле, а за домашните торти клиентите звънят по телефона да резервират парчета предварително.

Както и са си представяли в началото, приятелите им идват все така редовно, а междувременно от уста на уста редовната им клиентела е набъбнала сериозно – някои вечери се налага да връщат хора. Разбира се, в този бизнес закономерностите, ако ги има, са трудно установими - затова в други дни няма на кого да се усмихнат. Но „Кандахар” с годините, от тип вкусна квартална кръчма се превърна в семеен ресторант, където все така се събират хора от околния Лозенец и не само – идват компании от доктори, архитекти, адвокати, журналисти, всякакви клиенти... но повечето от тях, стари софиянци. Самите Ани и Гого са такива и придават тази атмосфера и култура на цялото място.

От една година къщата е с променен интериор – в бяло и вишнево, а закътаната покрита градина е чудно място и за летни жеги, и по-хладни пролетни и есенни дни. И собствениците, и всички от малкия им екип, се чувстват намясто и не им омръзва да се радват на похвалите и доволството на клиентите. „По-голямо заведение е вече друго”, казва Гого. „Идеята ни беше за такъв ресторант – малък, семеен, уютен и вкусен”.