Какво ще ядат днес в Брюксел

Противоречивото българско председателство на Съвета на Европейския съюз все пак върви и по утъпкани от други държави и институции пътеки. Една от тях е запознаването на все по-широка чуждестранна публика с културата на страната ни. В сградите на Съвета на Европа и Европейкста комисия това освен с изложби и инсталации става и с храна. Например днес, 22 февруари, в ресторантите на самообслужване в сградите Justus Lipsius и Lex в Брюксел ще сервират български ястия. Така както се е случвало преди това с естонски, мaлтийски, словашки и т.н. „председателски“ блюда.

Менюто, обявено на сайта на родното председателство, ще бъде приготвено от готвачите на ресторантите в административните сгради и ще включва:
 • баница
 • боб чорба
 • шопска салата
 • пълнени чушки със сирене
 • кавърма
 • ореховки
 • бисквитена торта

Вероятно на мнозина от служителите в благословените от българския вкус сгради тези ястия няма да им напомнят за нищо, затова има изготвена брошура (вижте я в галерията) с кратки обяснения и рецепти. Успях да намеря само английския вариант, в който с общи думи се представят предимствата на българската кухня. Едно от тях според автора на брошурата е „географската близост на Балканите и Черноморския район“, неоспорим факт при положение, че България е част и от двете.

Под снимка с ширпотребна „троянска“ керамика, покривка с до болка позната машинна имитация на българска шевица и тройка кюфтета текстът огласява гордостта ни като българи от киселото мляко, сиренето, лютеницата, луканката, шопската салата (с пропуснати чушки в изброените ѝ съставки), мешаната скара и чевермето. За последните две не се разбира кое е направено от подправена кайма.

Следват четири рецепти, всяка от които обещава незабравими кулинарни преживявания. И недоразумения. За баницата например са нужни 12 кори (filo pastry sheets, поради липса на по-адекватен английски превод), но две така и не се използват. В кавърмата пък се препоръчва слагането на по-меки (прилагателното softer предполага на допир) глави лук и плоски чушки (може би камби), както и над час и половина готвене на дребно нарязано свинско филе, което след такава обработка ще може да се опише с хубавото родно сравнение „сухо като барут“. Същото очаква и приятно простата версия на пататник след толкова време във фурната, но тогава и цветът ще е барутен. Ако еврочиновниците все пак се окажат умели готвачи, може и да предвидят бъдещето и да намалят времето за печене. Тогава, ако са спазили точно списъка с необходими продукти, ще се радват на пататник с отчетлив дъх на мохито, защото рецептата в листовката изисква използването на мента (mint), а не джоджен (spearmint). Вярно, близки подправки са, но все пак с твърде различен мирис. Най-изненадващ е десертът – ореховките са вкусни дребни сладки, които се приготвят лесно, но стига да разполагаш с две чаши от традиционните български ядки пекан. Подозирам, че повечето сънародници не са и чували за този северноамерикански роднина на ореха и това е съвсем в реда на нещата - малцина ги отглеждат тук. Почти съм убеден че и в Брюксел е в пъти по-лесно да се намерят обикновени орехи. За притеснителната пропорция от две чаши счукани ядки само за едни белтък ще оставя да се изкажат професионалните сладкари.

Разпространението на културата е важно за посланията, които България иска да отправи, но още по-важно е да сме сигурни, че отсрещните страни ще ни разберат правилно. Затова нека бъдем сериозни и с професионално отношение дори към такива обикновени неща като обяд в ресторант.

Българското меню ще се сервира и на определени дати през март, май и юни, а от 21 до 23 май Брюксел ще се радва на още едно балканско кулинарно събитие. Тогава в града ще се проведе петото издание на регионалния Slow Food форум Terra Madre Балкани, който за пръв път напуска полуострова с надеждата да привлече вниманието на Европа през сърцето и стомаха ѝ.