Какво е киновкусология?

По професия Марко Ломбарди е критик в две области - кино и кулинария. Редовно пише за най-престижното гурме списание в Италия Gambero Rosso, а в София беше член на журито на Международната асоциация на филмовите критици ФИПРЕСИ по време на София филм фест 2014.

В последния ден от гостуването си у нас синьор Ломбарди представи, чрез вината на Домейн Бойар, дисциплината КИНОВКУСОЛОГИЯ (букв. превод от италиански Cinegustologia) – университетска специалност, създадена от него, която той преподава в Неапол. Написал е и книга със същото име.

Накратко киновкусологията асоциира и изразява седмото изкуство с вкусове и аромати, и обратно – усещанията и преживяването от ястията и виното изразява или описва чрез епизоди от филми или цели кинотворби. Не става въпрос за филми свързани тематично с гастрономията и виното, не. По-скоро за всякакви талантливи образци на киноизкуството, както и за вдъхновяващи храни и вина.

Както кинокритиците, така и кулинарните и винени експерти използват специфичен закодиран език. „Сладникав, разводнен, стегнат, горчиво-сладък, тръпчив, свеж…“ – това са все определения, които се използват както от кинокритиците за филмите, така и от кулинарните специалисти, а и от всички хора, когато описват вкуса и аромата на храната и виното. Оттам Марко Ломбарди стига до заключението, че да се свърже свободно един филм с дадено ястие или вино може да се окаже по-автентичен начин да разкажем на другите, а и на самите себе си, емоциите предизвикани от произведението на изкуството – защото и филмът, и ястието, и виното са произведения на изкуството… или поне би трябвало да бъдат.

Например г-н Ломбарди направи връзка между италианския „Великата красота“, носител на Оскар за чуждестранен филм тази година, и червеното Ars Longa от мавруд и рубин на следния принцип: във филма упадъкът на Рим и Италия пресушава живота, а във виното се усеща тръпчивост и сухота, но в края излиза на преден план плодът, така както ретроспекцията във филма връща искрата на живота…Когато се намеси и храната, връзките се усложняват още повече.

Тези асоциации са чисто субективни, тъй като всеки свързва филм с вино и храна благодарение на собствения си житейски опит – такъв е характерът на тази дисциплина. Но въпреки тази субективност киновкусологията е интересна и полезна, защото се търсят връзки, които обогатяват както възприемането на филма, така и на виното и храната.

Повече за киновкусологията може да прочетете (ако разбирате италиански) на cinegustologia.it.