Играйте честно!

Храната не е само вкус, аромат и текстура. Зад нея стоят милиарди човешки съдби, които в голямата си част не са за завиждане. За да си осигуряват финансови средства, така наречените развиващи се държави, които обикновено са в  тропическия и екваториалния географски пояс, разчитат на износа на продукти като кафе, какао, чай, екзотични плодове и текстил. Доста от малките производители продават продукцията си на колосални корпорации, негласно признати за заобикалящи справедливите човешки права. Надниците са малки, изкупните цени също, в плантациите масово работят деца. А какви участи се крият зад блокчето шоколад с какао от Кот д'Ивоар или пък зад пакета кафе от Хондурас е информация, която няма да намерите на етикетите.

Алтернативата дължим на социалното движение и пазарния подход, наречени fair trade (честна търговия). Макар първите опити за подпомагане на производителите от развиващите се страни да са още от 40-те години, възходът на идеята е през 60-те, когато са създадени и някои от действащите в момента неправителствени организации и вериги магазини, които осигуряват възможността за справедлива търговия.

Феър трейд разчита на равноправни, директни и прозрачни преговори между производители и търговци. Конкретната цел е да се постигне такава цена на продукцията, която да обезпечава не само минималните нужди на производителя, но и развитието на неговия бизнес, без това да влияе отрицателно върху качеството на стоките или върху околната среда. Така справедливата търговия се оказва важна част от постигането на устойчиво развитие в много райони на света.

Първоначално обекти на честната търговия са били ръчно направени изделия, но през 90-те основните продукти, които осигуряват по-добри условия за производителите си, са хранителни. Тогава започва и масовата практика за обозначаване на справедливия принцип върху етикетите, на които се отпечатват логата на организациите, издаващи признати сертификати за феър трейд.