Генетичното разнообразие на животните може да помогне за изхранването на света

Генетичното разнообразие на животните може да помогне за изхранването на света в условията на глобалното затопляне.

Генетичната ерозия продължава въпреки нарастващата заинтересованност да се съхрани биоразнообразието на птиците и млекопитаещите.

Животновъдите и политиците в целия свят имат все по-голям интерес да се използва биоразнообразието на животинския свят, за да се подобри производството и безопасността на храните на пренаселената ни планета в условията на глобалното затопляне на климата, се казва в новия доклад на ФАО, публикуван в края на януари 2016. Организацията обаче предупреждава, че множество ценни животински породи продължават да са в опасност и призовава към по-активни усилия за устойчиво използване на генетичните ресурси. 

Според втория доклад «Състояние на световните генетични ресурси на животните за производство на храна и за дейността на селското стопанство» около 17% (или 1458) породи на селскостопански животни в света в момента са на границата на изчезването, като в същото време стойността на риска при много други (58%) е просто неизвестен, поради липса на данни за размера и структурата на техните популации. Почти 100 породи домашни животни са изчезнали в периода от 2000 до 2014 г. 

Данните от различните страни показват, че безразборното кръстосване на породи е най-вероятно основната причина за генетичната ерозия. Други общи за целия свят заплахи за генетичното разнообразие на животните са: повишено използване на неместни породи; слаба политика и слаби институции, които трябва да регулират животновъдния сектор; намаляване на ролята на традиционните системи за производство на животновъдна продукция и пренебрегване на считани за недостатъчно конкуретноспособни породи.

Европа и Кавказ, от една страна, и Северна Америка, от друга, са двата района в света с най-висок процент на породи, намиращи се на границата на изчезването. Като абсолютна стойност най-голям брой такива породи са в Европа и Кавказ.

И за двата района са характерни тясно специализираните отрасли на животновъдство, при които обикновенно се използва твърде малък брой породи.

Защо въпросите за биоразнообразието са толкова важни?

Генетичното разнообразие осигурява на фермерите и животновъдите генетичен материал, с който те могат да подобряват своите породи и да ги адаптират към последствията от измененията на климата.

Чрез своите 58 Президиуми за животински породи, Slow Food помага на животновъди и пастири да ги съхранят, докато в каталога на Съкровищницата на вкусовете, където са отбелязани породите за запазване, са включени цели 340.

"В естествената история и антропологията изчезването на видове и породи винаги е било нещо нормално", твърди Пиеро Сардо, президент на фондация на Slow Food за биоразнообразието. "Но докато някои видове и породи са изчезвали, други естествено са заемали мястото им. Сега съществената разлика е, че човекът е ускорил този процес. Чак сега започваме да разбираме генетичната, икономическата и културната му цена. Обикновено културният аспект се пренебрегва, но ако се изгуби дадена порода, с нея се губи и културната връзка с историята ни и с начина, по който действаме". 

„В продължение на хиляди години опитомените животни като овце, кокошки и камили са способствали за сигурността на средствата за съществуване и за продоволствената безопасност  на милиони хора. - казва генералният директор на ФАО Жозе Грациану да Силва. - Става дума  за 70% от бедното селско население на света днес”.

„Генетичното разнообразие е неоходимо условие, за да можем да се справим с новите заплахи”, заявява генералният директор като добавя, че докладът „ще допринесе за активизиране на нови усилия, за да може със сигурност генетичните ресурси на животните да се използват за развитието на глобална продоволствена безопасност и да останат достъпни за следващите поколения.” 

Сред главните заплахи за бъдещето са: изменението на климата, заболяванията, промените, причинени от хората на земните и водните ресурси, и изменящите се потребности на пазара. Всичко това прави съхраняването на генетичните ресурси на животните и тяхното устойчиво използване по-важно, откогато и да било досега.

Днес в селското стопанство и хранителната промишленост се използват около 38 вида и 8774 отделни породи домашни птици и млекопитаещи.

Развитие на национални генни банки и подобряване на упрпавлението

Общо 129 държави са взели участие в новата глобална оценка. За пръв път такава оценка е направена през 2007 година.

"Събраните данни позволяват да се предположи, че, в сравнение с първата оценка, има намаляване на броя на застрашените от изчезване породи, - казва Беате Шерф, експерт в Отдела по животновъдство на ФАО и съавтор на доклада. - Като цяло правителствата са активизирали усилията си, насочени към спиране на генетичната ерозия и към управление на националните породи домашни животни по един по-устойчив начин."

Изследването е показало, че правителствата все повече признават важността на устойчивото използване и запазването на генетичните ресурси в животновъдството.

Когато през 2007 година ФАО публикува първата глобална оценка, за създаване на генна банка са съобщили по-малко от 10 страни. Сега техният брой е нарастнал до 64, а още 41 страни планират създаването на такива банки, се казва в новия доклад.

Тези усилия дават резултати, казват експертите. "През последното десетилетие европейските страни са вложили значителни средства за създаване на общи информационни системи и генни банки като мерки за безопасност", - казва Шерф.

Регионалното сътрудничество, като например новата мрежа на Европейски генни банки (EUGENA), е предпоставка за бъдещото подобряване на породитеи запазването на животните в естествената им обитаема среда.

Съханяването на местообитанията също така признава културната и екологична ценност на живите популации на различните животински породи.

Сто седемдесет и седем страни са назначили национални координатори, а 78 страни са създали няколко многостранни консултативни групи, за да се осигурят националните усилия за подобряване на дейността  за генетичните животински ресурси.

Растеж на световната търговия с генетични животински ресурси

В момента световната търговия с породисти животни и размножителен материал за кръстосване на породи нараства и много от развиващите се страни са големи вносители, а някои дори се превръщат в износители на генетичен материал.

Фермерите и политиците от развиващите се страни все повече възприемат вноса на генетичен материал като начин да се повиши продуктивността на животните, например за повишаване на добива на мляко или за ускорено наддаване на теглото.

Но при липса на правилно планиране кръстоските могат да не дадат очакваните резултати за подобряване на продуктивността, а напротив, да доведат до загуба на ценни качества на породите, които им позволяват да  издържат на есктемни температури, да оцеляват при дефицит на вода или на места с голяма надморска височина, да се хранят с нискокалорийна храна, да преодоляват пресечени местности и успешно да се справят с други сложни аспекти на околната ги среда.

Трудности при управлението на генетичните ресурси

За да се подобри управлението на разнообразието от животните, породите и средата им на обитаване, те трябва да бъдат още по-добре изучени, се казва в доклада, който показва, че поради липса на необходимите знания някои породи често не се използват пълноценно, което пък води до загуба на генетични ресурси.

Важно е да се следят тенденциите при популациите и възникващите заплахи за разнообразието им, се казва още в доклада.

Изучаването на тенденциите ще има решаваща роля

Някои основни изменения в сектора през последните десетилетия са рязкото развитие на едри животновъдни системи  в много от развиващите се страни, което прпедизвиква все по-нарастващ натиск върху природните ресурси.

В два региона с изключително ограничени ресурси - Южна Азия и Африка – има множество  дребни животновъдни стопанства и голямо разнообразие на генетични животински ресурси. Според прогнозите те ще станат основни центрове на ръст на потреблението на месо и мляко.

Тенденции като тази обаче са и повод за тревога, тъй като подобен ръст на търсенето в други региони е довел до преход от дребното производство, което поддържа местното генетично разнообразие, към едромащабно производство, което със сигурност използва ограничен брой породи и може да предизвика големи проблеми з устойчивото използване и съхраненние на на генетичните животински ресурси.

Измененията  в продоволствените  системи трябва да се следят внимателно, за да може да се прогнозира влиянието им върху търсенето на конкретни видове и породи, заедно с влиянието на тенденциите в областта на съвременните технологии, измемението наклимата и държавните политики.

Запазването на специалните характеристики на едрия рогат добитък от породата

Пантанейро в Бразилия

Животните от породата Пантанейро обитават областта Пантанал в Бразилия откакто са внесени от португалците преди 400 години. Счита се, че те са устойчиви на различни болести, предизвикани от паразити, червеи и кърлежи. Те успяват да оцелеят в сложните природни условия на Пантанал, като наводнения и суша, диви местни пасища и нападения на ягуар.

В началото на ХХ век те са наброявали няколко хиляди глави, но днес са се запазили едва 500 чискокръвни животни от породата. Малкият им брой, а също и загубата на генетична променливост, заплашват да намалят значително способността на породата да се адаптира и оцелява.

Търговските породи са загубили някои вариации на гени, свързани с оцеляването в сурови условия. Ето защо кръстосването с  такива породи е главната заплаха за изчезване на породата  Пантанейро.

Коренните жители на областта Пантанал се опитват да защитят породата Пантанейро, своите екосистеми и собствените си средства за съществуване. Те са се обединили с учени от няколко бразилски научно-изследователски института за да разработят «Проект сирене», тъй като традиционното «Сирене Никола» се прави от млякото на кравите Пантанейро и производството му също е заплашено от изчезване. Така този проект може да допринесе за запазването на породата, осигурявайки постоянен доход на хората и помагайки им да съхранят местните екосистеми. Работещите над този проект учени помагат да бъдат определени ценните генетични ресурси на животните от породата с цел нейното съхранение и развъждане.

В България също има много ценни местни породи селскостопански животни, застрашени от изчезване. Сред примерите са късорогото родопско говедо, източнобалканската свиня и каракачанската овца.